3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 05.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1993 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч. против решение № І-137/12.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1588/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
От ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. За да достигне до този краен извод, съдът е приел, че сключения предварителен договор е сключен под условие, което не е настъпило, поради което за ищцата не е настъпило правото да иска сключването на окончателен договор. С договора, предмет на спора между страните /бивши съпрузи/, А. Г. е поел задължение да прехвърли собствеността върху притежаваните от него идеални части върху недвижим имот /придобит между страните в режим на СИО/, след прекратяването на брака между страните. С т.3 от договора, страните са постигнали съгласие сключването на окончателен договор да се извърши в срок до два месеца след влизането в сила на решението, с което се прекратява брака и когато купувача /С. Г./ встъпи като длъжник по договора за ипотечен кредит, касаещ изплащането на кредит, получен за закупуването на същия недвижим имот.
Безспорно е било между страните, че бракът е прекратен с влязло в сила съдебно решение, но също така безспорно е било и обстоятелството, че купувача по предварителния договор С. Г. не е встъпил като длъжник по договора за ипотечен кредит. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че условието, под което е сключен договора не е настъпило – купувача не е встъпил в дълга по ипотечния кредит, като на това основание е приел, че не са налице предпоставките за обявяването на договора за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е относно тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността. Касаторът сочи и какъв следва да бъде отговора на така поставения от него правен въпрос, като обаче не сочи в каква насока, по този правен въпрос се е произнесъл въззивния съд и в какво се изразява неправилното виждане на същия съд по него, с оглед твърденията му. От друга страна, за да е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да е налице неяснота или непълнота на правна норма или същата да е противоречива и по нея да липсва задължителна съдебна практика. По същия формулиран от касатора правен въпрос е даден отговор в решение №347/11.10.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д.№ 290/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Това решение представлява задължителна съдебна практика и липсва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането на касационното обжалване на това основание. В изброените съдебни решения състави на ВКС са направили правни изводи относно падежа на задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, поето с предварителен договор, но не и относно сочения правен въпрос относно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, който се поставя с изложението на касатора, поради което липсва противоречие между цитираните съдебни решения от една страна, и възприетото то въззивния съд. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, следва на първо място въззивния съд да се е произнесъл по правния въпрос, като по същия правен въпрос да е налице друго разрешение, дадено от съдилищата, с влязло в сила съдебно решение. Сочения правен въпрос не е бил предмет на обсъждане от съдилищата с представените съдебни решения, поради което не следва да се приеме, че е налице противоречие с възприетото то въззивния съд по правния въпрос, с тези решения. На следващо място, въззивният съд не е формирал правни изводи относно тълкуването на волята на страните по договора, с оглед разпредбата на чл.20 ЗЗД, което води и до неотносимост на така поставения въпрос.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски общо в размер на 1 000 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 142331/12.01.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № І-137/12.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1588/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА С. С. Ч. съд.адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.И. И. да заплати на основание чл.81 вр. с чл.78, ал.3 ГПК на А. Ж. Г. съд.адрес [населено място], [улица] адв.Р. И. сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.