О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр.София, 05.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2199/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. А. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 477 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 830/ 2012 г., с което е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Балчишки районен съд по гр.д.№ 739/ 2011 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. Н., родено на 17.06.2003 г., е предоставено на бащата А. И. Н., местоживеенето на детето е определено при бащата, а на майката Д. И. е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща месечна издръжка от 200 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправния въпрос може ли да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете на родител, който живее в съседна държава. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна А. И. Н. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
Поставеният въпрос не обуславя въззивното решение. За да предостави упражняването на родителските права на бащата, въззивният съд е приел, че майката е напуснала страната през 2007 година и оттогава не е контактувала с детето. Тя не е давала издръжка и не е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на сина си, връзката между тях е прекъсната. Бащата живее с детето в дома на родителите си и те го подпомагат при отглеждането и възпитаването му. Детето има тясна емоционална връзка с баба си по бащина линия, посещава помощно училище и е силно зависимо от обкръжаващата го благоприятна среда. Рязка промяна на средата би застрашила сигурността на детето, с оглед специфичното му психично състояние, с риск за обрат от постигнатите благоприятни резултати за социализацията му. Поради това съдът е извел, че интересът на детето е то да остане да живее при бащата и той да упражнява родителските права по отношение на него.
Следователно въззивният съд е предоставил родителските права на бащата не защото майката пребивава в друга държава, а защото при данните по делото това налага интереса на детето. Съдът не е държал мотиви, че не е допустимо да се предостави упражняването на родителските права на майката, защото тя живее в съседна държава. При това положение въпросът дали общностното право допуска такъв резултат, няма значение за изхода от спора. Какъвто и отговор да получи този въпрос, това не би се отразило на крайния резултат, постановен от въззивната инстанция. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по необуславящ крайните изводи на въззивния съд въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 477 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 830/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: