Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1771_13_opr_288_partage
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 10. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1771 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. К., Б. Ж. К., М. Ж. М., К. Ж. М., Г. Н. М., М. И. М. и Е. И. М. срещу въззивно решение № 321 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 459 /2012 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 17.07.2012 г. по гр.д. № 2571 /2011 г. на Старозагорския районен съд, с което между страните по делото е допусната делба на недвижими имоти (12 броя) – земеделски земи.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. К. С. и В. К. В. твърдят в отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по допускането. Искът е за делба на земеделски земи – ниви, изоставени ниви и ливади, възстановени на наследниците на общ наследодател – баба на първоначалните страни (майка на майките на ищците и ответниците).
Ответниците оспорват иска с довод, че нямат наследодател с посоченото презиме и фамилно име, че презимето и фамилното име на тяхната баба са други и че част от земите, чиято собственост е възстановена и чиято делба се иска, са били собственост на нейния съпруг. Не заявяват самостоятелни права върху имотите, чиято делба се иска, които да изключват правата на ищците.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства е приел, че страните по делото имат обща наследодателка, известна с няколко имена, но с едни и същи наследници – страните, посочените в решението на поземлената комисия за възстановяване на процесните имоти имена са имена на наследодателката на страните, че с решението на поземлената комисия е възстановена собствеността върху процесните имоти и страните по делото са наследници по закон на починалата наследодателка, поради което са налице предпоставките за допускане на делбата между страните при определените от закона квоти. Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, между тях е констатацията, че в изпратената от ПК реституционна преписка се съдържа декларация за наследствените права върху земеделските земи (л.120), в която наследодателката е посочена с трите и имена (с различно презимето и фамилно име от тези в решението на ПК), за които ответниците не спорят, че са имената на общата наследодателка.
Изведените от жалбоподателите правни въпроси са:
Може ли съдът да допусне съдебна делба с решение в първа фаза на дебата, когато ищците са записали като наследодател лице, което никога не е съществувало със записаните в исковата молба презиме и фамилия,
След като съгласно чл.18ж. от ППЗСПЗЗ решенията на поземлените комисии се съобщават само на заявителите и другите наследници могат да не научат за тях и нямат възможност да ги обжалват, може ли съдът по дело за съдебна делба да не се съобразява с представени писмени доказателства от страните, които не са участвали в процедурата пред поземлената комисия и които, ако са представени пред комисията, биха довели до различно решение;
Може ли да се счита за валидно влязлото в сила решение на поземлена комисия, с което се възстановява собственост върху земеделски имоти, което се базира на заявление, декларация и удостоверение, съдържащи различни имена на наследодателя, като само имената по декларацията са верни и в което (решение) презимето и фамилията на бившия собственик са сгрешени и за земи, за които е доказано единствено с декларация по чл.13,ал.4 (всъщност по ал.2,т.2 и ал.3) ППЗСПЗЗ, че е притежавал;
Длъжен ли е съдът по съдебна делба да се съобрази с такова решение.
Жалбоподателите твърдят за тези въпроси, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият изведен материалноправен въпрос не е обуславящ, т.к., както беше посочено за изложението на въззивния съд, той не е приел, че наследодателката на страните по делото не е съществувала, обратно, приел е, че е съществувала (че страните по делото имат обща наследодателка) и че посочените в исковата молба и решението на ПК имена са нейни имена, както и имената, посочени от ответниците по иска за делба, които също са посочени в документите, подадени до ПК за възстановяване на земеделските имоти.
Вторият изведен процесуалноправен въпрос не е обуславящ, т.к. въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал изводите, които е основал на тях, включително извода, че ПК е възстановила правата на наследниците на собственик на земеделски имоти според представените в производството пред нея документи, като е посочила собственика с имена по заявлението, с които е бил известен (била е известна).
Третият въпрос не е обуславящ, доколкото в производството пред инстанциите по същество не са наведени доводи за нищожност на решението на ПК, поради което и двете инстанции по същество не са обсъждали и не е следвало да обсъждат такива доводи. Поради това не е обуславящ и четвъртият въпрос.
А и съобразяването на въззивния съд с решението на ПК не противоречи на установената съдебна практика, според която неправилно посочване в решението на ПК на имена на възстановения собственик или неправилността на извода на ПК дали наследодателят е бил собственик или не, не са пороци, които обуславят нищожност на административния акт (решението на ПК).
Съдържащият се в третия въпрос подвъпрос за доказателственото значение на декларацията по чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ (отменена ДВ бр.13, 2007 г.) и чл.13,ал.2 и ал.3 ППЗСПЗЗ е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението по т.4 от ТР № 2 /25.06.1996 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато е представена пред ПК, такава декларация представлява годно самостоятелно доказателствено средство.
Доколкото в четвъртият въпрос се сдържа въпрос, свързан с оспорването на материалната законосъобразност на титула за собственост, на който се основава искът за делба, той също не е обуславящ, т.к. ищците са заявили титула за собственост като свой и като такъв на ответниците, а ответниците не са заявили самостоятелни права върху имотите, чиято делба се иска (в това производство или извън него), които да изключват правата на ищците (да са им противопоставими), поради което и съгласно приетото с ТР № 9 /2012 г. на ОСГК на ВКС и нямат право да повдигат в това производство възражение срещу материалната законосъобразност на решението на ПК. Към това може да се добави и че съгласно чл.17,ал.2 ГПК, т.к. жалбоподателите са лица, на които също е възстановена собствеността на имотите, чиято делба се иска, те нямат правен интерес да оспорват решението на ПК.
Въпросът дали съдът в производство по съдебна делба следва да се съобрази с решение на ПК, с което се възстановяват права на собственост на страните по делото върху земеделски земи, чиято делба се иска, е всъщност въпрос за доказателствено значение на решението на ПК, този въпрос е обуславящ, но той е разрешен в съответствие с установеното с т.1 от ТР № 1 /1996 г. разрешение, според което решенията на ПК имат конститутивно действие – възстановяват собствеността и въззивният съд се е съобразил с решението.
Поради изложеното – въпросите не са обуславящи или са обуславящи, но по тях има установена съдебна практика и разрешението им от на въззивния съд е в съответствие с нея, не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците в това производство за разноски е основателно за сумата 300 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 321 от 14.12.2012 г. по възз. гр.д. № 459 /2012 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о..
Осъжда Р. Ж. К., Б. Ж. К., М. Ж. М., К. Ж. М., Г. Н. М., М. И. М. и Е. И. М. да заплатят на Р. К. С. и В. К. В. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.