О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 243
гр. София, 12.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1040/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Я. срещу решение №49/06.07.2012 г. по в.т.д. №159/2012 на Бургаския апелативен съд , с което е потвърдено решение №11/25.09.2011 по т.д. 40/2010 г. на ОС-Ямбол, с което е уважен искът на [фирма] с правно основание чл. 135 ЗЗД и е признат за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на два недвижими имота сключен с нотариален акт №182 от 23.06.2010 г. , по нот.дело №275/2010 г. на нотариус Д.Л. рег. № 322 на НК с р-н на действие РС-Б., вписан в Сл.Вп под вх. рег.№ 3606 на 24.06.2010 г. по отношение на двамата ответници [фирма]-Я. и [фирма]-гр.Я..Постъпила е и касационна жалба и от страна на втория ответник [фирма]-гр.Я. срещу същото решение.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване и двамата жалбоподатели сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и че са от значене а точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че качеството на кредитор на ищеца по П. иск по отношение на ответника [фирма]-Я. с предишно наименование [фирма] се установява от влязлото в сила решение на БАС по търговско дело №46/2011 г., с което е потвърдено първинстанционното решение на ОС-Ямбол по търг.дело №13/2010, с което посоченото по-горе дружество е осъдено да заплати на ищцовото сумата от 53 852,56 лева и лихва по чл.86 ЗЗД в размер на 5 461,29 лева . С атакуваната сделка се уврежда кредитора, доколкото при отчуждаването на недвижимите имоти предмет на разпореждането от срана на дружеството-длъжник в полза на втория ответник се намалява имуществото на длъжника с тези недвижими имоти и по този начин се затруднява осъществяването на правата на кредитора по влязлото в сила съдебно решение по реда на принудителното изпълнение. В случая дори не е налице реално постъпване на парични средства от продажбата в патримониума на длъжника, доколкото купувачът вместо цена поема дълга на длъжника към банката по отпуснат заем. От друга страна не се доказва дружеството-продавач по сделката и длъжник по отношение на ищеца да разполага с друго имущество, което би могло да служи за обезпечение на задълженията му към последния.Налице и третият елемент от фактическия състав на правото на П. иск-знание на страните по атакуваната продажба за увреждането на кредитора. Това е така, доколкото самата сделка е извършена след предявяване на иска по т.д. № 13/2010 от ищеца срещу първия ответник и при обстоятелството, че и двете дружества страни по сделката са с управител едно и също физическо лице.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят [фирма]-гр. Я. сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за необходимостта при преценка наличието на увреждане на кредитора да се изследва цялостното имуществено състояние на длъжника преди и след извършване на разпореждането.
Сочи противоречие в отговора на въпроса със задължителната практика на ВКС: Р №456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/ 2009 на ІV г.о..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода на спора , доколкото е обосновал самото произнасяне на съда по спора в резултат от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Посоченото от касатора като противоречаща на обжалваното решение съдебна практика решение на ВКС: Р №456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/ 2009 на ІV г.о., е несъотносимо към така формулирания въпрос, тъй като се отнася до различна фактическа обстановка, а освен това и въпросът, по който е допусната касация конкретно се свежда до възможността да се води иск по чл.135 ЗЗД относно разпореждания с права спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение.От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение. Вторият въпрос е за приложението на чл.135 ал.2 ЗЗД относно презумпцията за знание за увреждането на кредитора от страните по атакуваната сделка, когато се отнася до търговски дружества, т.е. ЮЛ.Този въпрос е несъотносим, тъй като в случая не става въпрос за родствена връзка между страните визирана в чл.135 ал.2 ЗЗД, а за това, че при сключването на договора и двете дружества са имали за управители едно и също физическо лице, от което следва че изключването на знанието на дружеството- купувач за увреждането, при положение, че неговият управител е такъв и на дружеството-длъжник, би било противно на правилата на логиката. Непосочването на съотносим и обуславящ изхода на спора правен въпрос изключва подлагането на дискреция по допълнителните основания за допускане до касация-чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК / т.1 от ТР1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС/ .
В касационната жалба на [фирма]-Я. като обуславящи изхода на спора правни въпроси , първият от които по същество се дублира с този за необходимостта при преценка наличието на увреждане на кредитора да се изследва цялостното имуществено състояние на длъжника преди и след извършване на разпореждането като се сочи като основание за допускане на касация противоречие в отговора с вече разгледаното и несъотносимо към въпроса и настоящия спор решение на ВКС Р №456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/ 2009 на ІV г.о., поради което и не следва да се повтарят вече изложените съображения за недопускане до касация по този въпрос.
Вторият процесуалноправен въпрос касаещ противоречие в правната квалификация на иска, основана на твърденията в исковата молба, а не на установеното по делото не се явява обуславящ изхода по спора, тъй като нито е налице обективно такова противоречие, нито този въпрос е повдиган и разглеждан в инстанциите по същество, а освен това и липсва конкретна обосновка на такова противоречие.
С оглед всичко изложено не е налице основание по чл.280 ал.1ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №49/06.07.2012 г. по в.т.д. №159/2012 на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.