4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 12.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осми април на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2237 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ф., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма [фирма] ЕИК[ЕИК] против решение №15/09.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 405/2012 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът по касационната жалба я оспорва както по същество, така и относно наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС е основателен до посочения в решението размер. Съдът е приел, че с оглед заключенията на вещите лица, всички извършени и претендирани строително-ремонтни дейности от ищеца по делото в съсобствения на страните недвижим имот, представляват необходими разноски. На това основание съдът е приел предявения иск за основателен.
По предявената искова молба, ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявените обективно съединени искове са оспорени по размер, част от тях са оспорени изцяло, като тезата на ответника е била, че същите не са извършени, както и част от претенциите са оспорени, като погасени по давност. Ответникът е направил възражение, че част от претендираните суми, като необходими разноски, представляват разходи за извършени подобрения в съсобствения имот. След постановяването на първоинстанционното решение, с въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като част от претендираните и присъдени от първоинстанционния съд суми представляват разходи за извършени подобрения в съсобствен имот, за извършването на които ответникът не е знаел и не е давал съгласието си. Правят се възражения за необоснованост на решението на първоинстанционния съд и е прави възражение, че част от претенциите са били предмет на възражение за прихващане, по друго дело, приключило с влязло в сила решение, което се ползува със сила на пресъдено нещо по отношение на тях. Въззивният съд се е произнесъл по възражението за отвод поради сила на пресъдено нещо, като е приел, че не е налице обективно тъждество между предмета на процесуално допустимата част от решението на районния съд, обхващаща претенцията на ищеца за необходими разноски от една страна, а от друга страна – вземането на ищеца по делото, направени като възражение за прихваща не гр.д.№ 1194/2007 г. и по гр.д.№ 4092/2009 г. и двете по описа на Районен съд – Добрич. Липсата на идентичност на вземанията по претенцията по исковата молба с тези, предмет на възражението за прихващане, разрешено със сила на пресъдено нещо, е довел въззивният съд до извод за липсата на отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника за наличие на сила на пресъдено нещо е направена и пред първата инстанция, като първоинстанционния съд е прекратил предявения иск за част от претенцията, предвид наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с решението на ВКС относно направеното възражение за прихващане и неговата неоснователност по едно от делата, водени между същите страни, на друго основание. Въззивният съд е споделил това виждане на първоинстанционния съд, относно правилното прекратяване на иска, относно повторното заявяване на претенция за заплащане на необходими разноски от вложена ламарина за ремонт на покрив, за сумата от 1 965,76 лева, на основание чл.299, ал.2 ГПК. По останалите възражения съдът се е произнесъл, като е приел от фактическа страна, че претендираните суми представляват разходи за извършени от ищеца необходими разноски за съсобствената вещ, като за част от претенциите е приел, че са неоснователни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, като само по отношение на един от тях се твърди, че по същия е налице противоречиво разрешаване от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на останалите въпроси, не се сочи на кои от основанията по чл.280, ал.1 ГПК се позовава касатора.
Въпросът, за който се твърди, че е разрешаван противоречиво от съдилищата е относно различните фактически състави на необходимите разноски и подобренията, като основание за претенции за присъждане на определени суми. В тази насока се сочи противоречие с р. №532/17.06.1994 г. по гр.д.№ 382/1994 г. на І г.о. на ВС. В цитираното решение се сочи разликата между фактическите състави на необходимите разноски и подобренията и различията при присъждането на суми при претенциите на тези две основания. Въззивният съд не е влязъл в противоречие с изводите в цитираното решение, доколкото не е присъждал суми за извършени подобрения в съсобствен имот, а е ограничил своето произнасяне единствено до претенциите за присъждането на суми за необходимите разноски за запазването на вещта. Въпросът, кои суми в конкретната хипотеза се отнасят до подобрения и кои до разноски е фактически, като изводите на съда относно това се базират на събраните по делото доказателства, които не следва да се обсъждат в производството по чл.288 от ГПК, тъй като касаят необосноваността /евентуално/ на съдебното решение, което не е основание за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК.
По правния въпрос относно посочването и доказването на всеки етап от строителството и необходимостта от провеждане на пълно и главно доказване на всички СМР за всеки един от етапите, въззивният съд не е формирал правни изводи, доколкото не е бил сезиран за това с въззивната жалба. Същия въпрос не е бил въведен в спора от ответника, сега касатор, с отговора на исковата молба. Поставянето на тези правни въпроси едва пред въззивната инстанция, респ. пред касационната е недопустимо от процесуална гледна точка, поради което същия правен въпрос е неотносим към спора.
Съдът се е произнесъл по правния въпрос относно наличието на сила на пресъдено нещо и недопустимостта на повторното заявяване на същите претенции в отделен исков процес. Съдът е уважил направеното възражение в тази насока, като не е процедирал в противоречие с утвърдената практика, съгласно която заявените с възражение за прихващане суми, при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се приема за неоснователно това възражение, е недопустимо да се заявяват повторно в отделно исково производство. Липсата на противоречие от една страна с единната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.299 ГПК /чл.224 ГПК /отм.//, както и липсата на доводи за нейното изменение и в каква насока следва да бъде променена тази съдебна практика, води до липсата на касационни основания по допускането на касационното обжалване по този правен въпрос. Въпросът относно идентичността на претендираните суми с исковата молба и тези, предмет на възражението за прихващането, направено в отделно производство, приключило с влязло в сила решение, по отделните представени по двете дела фактури, е фактически въпрос и не може да послужи като основание за допускането на касационното обжалване на основание разпоредбата на чл.280 от ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №15/09.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 405/2012 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.