4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 12.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2269 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Д., Д. Б. Д., [фирма], Б. ” О. и [фирма] против решение № 1939/03.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 3095/2011 г. от Апелативен съд – София.
Ответникът и контролиращата страна не са взели становище по касационната жалба.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД е основателен, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел, че по отношение на ответниците са налице предпоставките на ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. За да достигне до този извод, съдът е приел следното:
Производството е било образувано против А. К. Д. и Д. Б. Д., за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 337 370 лева, доколкото не е установен законен източник на средствата, с които е придобито. Установено е било по делото, а и не е имало спор между страните, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 832/2006 г. от Окръжен съд – Кюстендил, А. К. Д. е признат за виновен в това, че на 28.08.2006 г. на ”О.” е пренесъл през границата на Р. Б. при влизане от Р. С. и Ч. Г., без знанието и разрешението на митниците, с управлявания от него лек автомобил м.”Мерцедес”, стоки за търговски цели в големи размери, а именно 4 504 броя кутии цигари на обща стойност 15 419,20 лева. Съдът е приел, че това престъпление попада сред тези, посочени изрично в разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД и по-точно в т.14 от тази разпоредба.
При установяване на доходите, получени от ответниците – физически лица, с оглед установяване на произхода на средствата, с които е придобито имуществото в режим на СИО, че доводите за получени суми като печалби от залагания от [фирма] са неоснователни, доколкото по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че именно на лицето Д. са изплатени сумите по представените писмени доказателства за изплатени суми, предвид и направеното оспорване в тази насока от ищеца по делото. На същото основание, предвид липсата на достоверна дата, съдът не е приел за доказано, че сумите по представените договори за заем са предоставени на ответника, както и че представляват законен източник на средства.
Съдът е приел, че общия размер на разходите, в т.ч. и за погасяване на получените кредити е в размер на 797 000,46 лева, като разликата между приходи и разходи е 724 000 лева. При изчислението на разходите са взети предвид средствата за издръжката на семейството на ответниците, изчислени по официалните данни на НСИ, средствата, изразходвани за пътуванията на ответниците, изчислени въз основа на нормативно определени разходи, разходите за закупуването на автомобили и недвижими имоти, като при определянето на последните два разхода са взети предвид пазарните стойности на придобитото имущество към момента на неговото придобиване.
От правна страна по основателността на предявения иск, съдът е приел, че с оглед съдебната практика следва да има връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Тази връзка може да е пряка и косвена, като от фактите и обстоятелството по конкретното дело следва да се направи възможно и основателно предположение за наличието на тази връзка, с оглед целите на закона. Съдът е приел, че престъплението попада в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД и при съпоставката на получените доходи и направените разходи се е установило липса на законен доход на ответниците физически лица, като съдът е отчел не само придобитото от А. К. Д. имущество, но и това от неговата съпруга, тъй като същото попада в режим на СИО. Прието е, че не е оборена презумпцията на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, поради което предявения иск е приет за основателен. Съдът е приел по отношение на възражението, че част от имуществото е закупено с банков кредит, че кредита не е средство за увеличение на имуществото, а задължение, тъй като подлежи на връщане, а при изчисление на доходите и стойността на придобитото имущество съдът е отчел погасителните вноски, заплатени от кредитополучателите, който факт не променя изводите за липса на законни доходи.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси по приложението на чл.4 вр. с чл.3 ЗОПДИППД в насока, подлежи ли на отнемане имущество, за което не може да се направи основателно предположение за връзка с установената престъпна дейност. Съдът не е направил правен извод в насока, че подлежи на отнемане имущество, за което не може да се направи основателно предположение за връзка с установената престъпна дейност, напротив, съдът е приел, че може да се направи основателно предположение в тази насока, като това са решаващите му изводи за основателността на предявения иск. В тази насока, поставения правен въпрос е неотносим, доколкото съдът не е формирал правен извод, обратен на изводите, направени от ВКС в цитираната съдебна практика по решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съдът е изложил мотиви за всяко едно от имуществата, придобити от ответниците – на каква стойност е, какви средства са вложени в него, какви са били доходите на ответниците, както и за възможната връзка с доходите, реализирани от престъпната дейност /контрабанден внос на цигари/, като в тази насока липсва твърдяното противоречие с решение № 607/2010 г., постановено по гр.д.№ 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о. При анализа на приходите на ответниците, съдът не е отрекъл възможността приходи да се реализират от заеми, печалби от игри и др.п., но е приел, че твърденията на ответниците в тази насока са останали недоказани, поради което и така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Съдът е изложил подробни правни изводи, с които обосновава своя извод защо приема, че при определяне на стойността на придобитото имущество следва да се вземе неговата пазарна стойност към момента на придобиването, като тези негови изводи не са в противоречие с изводите на ВКС в решение № 607/2010 г., постановено по гр.д.№ 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Сочи се правен въпрос, който според касаторите е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос е относно това, към кой момент следва да се прави основателното предположение, че придобитото имущество е в резултат от престъпна дейност – към момента на придобиване на имуществото или за всеки друг бъдещ момент, който не е предмет на делото и ще настъпи след образуване на делото. Този правен въпрос се поставя във връзка с твърдението на касаторите за извод на съда, че за банковия кредит, отпуснат на един от ответниците може да се направи предположение, че ще се погасява със средства от престъпна дейност. Този извод на съда не е решаващ по отношение на изводите за основателност на предявения иск, доколкото съдът е направил изводите си за липсата на законни средства за придобиването на конкретното имущество, закупено с банков кредит, въз основа на събраните данни и липсата на законни средства, позволяващи заплащането на вноските по обслужването на банковия кредит, не и въз основа на извод за бъдеща липса на средства. Така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото не е обосновал решаващите изводи на съда по отношение на основателността на предявения иск.
Предвид изложеното, касационното обжалване на решението на САС не следва да се допуска, доколкото не са налице сочените касационни основания от касаторите по делото.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 1939/03.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 3095/2011 г. от Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.