О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 268
София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 832/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ГФК-Б., И. за м. и.” Е. със седалище [населено място] срещу определение № 13673 от 21.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4829/2010 г., с което Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 24.02.2010 г. на Софийски районен съд, 76 състав за връщане на исковата му молба с вх.№ 64004/28.12.2009 г., по която е образувано делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с определение от 25.01.2010 г. първоинстанционният съд е продължил срока за отстраняване на нередовността на исковата молба с още 1 месец, считано от датата на изтичане на първоначалния, но в рамките на новоопределения срок указанията на съда не били изпълнени. Изложени са и съображения, че съдът не е длъжен да уведомява страната, че е уважена молбата й по чл. 63 ГПК за продължаване на срока.
Частният жалбоподател поставя въпросите за уведомяване на страната за удължаване на срока по чл. 63 ГПК и за продължителността на определения нов срок.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, доколкото по същия правен въпрос по реда на чл.274, ал.3 ГПК са постановени Определение № 150 от 2.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 625 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 531/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 408 от 28.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 339/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 36 от 9.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 817/2012 г., I т. о., ТК. С цитираните съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика според ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че препис от разпореждането за продължаване на срока не следва да бъде изпратено на страната и след като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на връчване на съдебния акт, то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока. разпореждането за продължаване на срока не следва да бъде изпратено на страната и след като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока. В посочения смисъл е разрешен поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13673 от 21.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4829/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: