3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2014 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. З., против определение № 160 от 16 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3875 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено определение № 12636 от 12 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 20271 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, и частният жалбоподател е осъден на разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като банката не е уведомена по реда на чл. 501, ал. 1 ГПК за действията, предприети от частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, образувано по молба на взискателя С. И., по което била извършена публична продан и за спечелил наддаването бил обявен взискателят; чрез издаденото в негова полза постановление за възлагане на недвижим имот взискателят е станал собственик на половината от апартамента; тъй като банката не е уведомена за провеждането на изпълнителното производство, тя не е успяла да вземе участие като наддавач в търга и така не може да обжалва постановлението за възлагане; за банката е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 124 ГПК, с който да бъде установено, че С. И. не е собственик на подробно описания по-горе недвижим имот, след което банката ще насочи принудителното изпълнение против същия недвижим имот, като собственост на ипотекарния длъжник Й. К., за да може да удовлетвори вземането си предпочтително, след извършване на публична продан. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса предпоставка ли е за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост ищецът да получи целената с предявяване на иска защита на свое право – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Сочи се решение № 238 по гр.д. № 598/2010 г., ІІ г.о.
Ответникът С. Б. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. К. сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е налице, когато отричаното право на ответника нарушава или смущава упражняването на права на ищеца и посредством този иск ще се постигне директно целената защита на накърнените права; дали постановлението за възлагане е влязло в сила или не е, и дали това е от значение за придобиването на правото на собственост върху възложения с него имот или не, е въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост от гледна точка редовността на обстоятелствената част на исковата молба; с отричането на правото на собственост на ответника върху ипотекирания в полза на банката и възложен му имот ищецът няма да получи целената с предявяването на този иск защита на ипотечното си право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, тъй като при извършена публична продан нова продан, съгласно чл. 497 ГПК може да се извърши само при отмяна на постановлението за възлагане или обявяване на продажбата за недействителна по чл. 496, ал. 3 ГПК; уважаването на предявения иск не е основание за извършване на нова продан, а с решението само със сила на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост на ответника като купувач на възложения му имот, но няма да се установи нито съществуването на ипотечното право на банката, нито принадлежността на същия имот в патримониума на ипотекарния длъжник.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като поставения правен въпрос не държи сметка за точните изводи на въззивния съд, поради което и представената съдебна практика не следва да се разглежда.
Питането е предпоставка ли е за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост ищецът да получи целената с предявяване на иска защита на свое право. Съдът действително е посочил този довод като основание за крайния си извод за недопустимостта на предявения иск, но е изложил и допълнителни съображения – с предявения иск ищецът няма да получи целената защита на ипотечното си право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, и са съобразени правилата на чл. 497 ГПК за условията за извършване на нова продан. Частният жалбоподател не е посочил правен въпрос във връзка с допълнителните съображения на въззивния съд, поради което, дори и касационният съд да допусне касационното обжалване на въззивното определение, даването на тълкуване на поставения правен въпрос не би довело до различен резултат по спорния предмет, а липсата на относим правен въпрос е възприето в обвързващата съдебна практика, намерила израз в ТР № 1 по тълк.д. № 1/09 г., ОСГК, т. 1, като основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 160 от 16 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3875 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: