ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 521
София, 18. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1319 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 333/11.07.2012 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 665/2012, с което е потвърдено решение № 480/19.03.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2384/2011, с което е отхвърлен предявеният частичен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата 40.000 лева, дадена в изпълнение на развален договор.
Недоволна от решението е касаторката Т. С. С., представлявана от адв. Н. А. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за обвързващата сила на решението по иска за разваляне на договора по отношение на изпълнената част от задълженията, когато се претендира връщане на даденото по разваления договор и за обвързващата сила на решението по частичен иск, когато се претендира друга част от вземането, както и по материалноправния въпрос за съдържанието на правото на изпълнителя по договор за изработка да иска връщане на даденото след развалянето на договора и на добросъвестния владелец да иска увеличената стойност на подобрения имот, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Ц. И. Р. и Л. С. Р., представлявани от адв. Л. В. от ПАК я оспорват, като считат, че процесуалноправния въпрос има установена съдебна практика, която е съобразено от въззивния съд, а материалноправният не обуславят решението по делото, тъй като ищцата е обезщетена за извършеното от нея във връзка с построяването на предназначените за нея обекти. Спорно е било дали тя е извършила нещо във връзка с построяването на предназначените обекти за ответниците. Въззивното решение е по същество правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са възложили на ищцата да изгради за тях със свои средства отделни обекти в мансардния и приземния етаж на бъдеща сграда срещу правото да получи в собственост други отделни обекти, които ще изгради. С договор за групов строеж страните и третия съсобственик са разпределили отделните обекти в бъдещата сграда, които всеки съсобственик ще изгради и получи, като възлагането е за посочената част от обектите за ответниците. Сградата е построена с участието на всички съсобственици, но ищцата не е изпълнила изцяло задължението си към ответниците, поради което договорът е развален с влязло в сила решение. Също с влязло в сила решение на ищцата е присъдено дължимото обезщетение за изграждането на предназначените за нея обекти. По делото обаче не е установено по несъмнен начин, кои строително-монтажни работи (вън от тези за нейните обекти) са извършени от ищцата и дали те са извършени за изграждането на процесните обекти в мансардния и приземния етаж.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като материалноправният въпрос не обуславя решението по делото (искът е отхвърлен поради недоказаност на обстоятелството, че предназначените за ответниците обекти са изградени от ищцата), а по процесуалноправния въпрос съдът е съобразил установената съдебна практика, че влязлото в сила съдебно решение установява с обвързваща страните сила съществуването или несъществуването на материалното субективно право, предмет на делото (съответно предявената негова част). Обвързващата сила на решението не обхваща непредявената част от материалното субективно право нито съществуването или несъществуването на отделни правнорелевантни факти и обстоятелства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 333/11.07.2012 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 665/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.