О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 23.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1705 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. В. срещу решение № 2199 от 20.11.2012 г, по гр.дело № 3265/2012 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 103 от 7.8.2012 г на районен съд-Девня..С първоинстанционното решение на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на П. К. П., извършено със заповед № 125 от 19.1.2012 г на управителя на [фирма], с което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ и на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 и ал. 2 от КТ му е присъдено обезщетение за оставане без работа в периода 19.1.12 г-1.5.12 г в размер на 2409, 37 лв и сумата 718, 24 лв –обезщетение за оставането му на по-ниско платена работа в периода 2.5.2012 г-10.7.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. К. П. не взема становище по касационната жалба.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „автомонтьор”.Същото е прекратено със заповед № 125/19.1.2012 г на управителя на [фирма] на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ „поради намаляване обема на работа”, считано от 16.1.2012 г.По щатното разписание на дружеството в сила от 31.12.11 г са предвидени 4 щатни бройки за длъжността „автомонтьор”, а по последващото щатно разписание в сила от 1.3.12 г те са намалени на три.От правна страна съдът е приел, че не се е осъществило посоченото в уволнителната заповед основание, тъй като не е налице фактическо намаляване на обема на работата, което да засяга канкретната упражнявана от ищеца трудова функция.Приел е също така, че работодателят е установил намален обем на работа само за период от 1 месец, което не съставлява трайно състояние.Относно подбора е приел, че същият е формално извършен и не става ясно дали поставените от комисията комплексни оценки са базирани на конкретни показатели.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните материално-правни въпроси 1/ кога е налице намаляване обема на работа като фактическо състояние, то следва ли да се преценява с оглед изпълняваната от работника трудова функция, за какъв период от време следва да е налице фактическото състояние за да се приеме,че е осъществена хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ 2/ подлежи ли на съдебен контрол субективната преценка на органа, извършващ подбора и не е ли въпрос на целесъобразност какъв метод ще бъде използван при съпоставяне качествата на работниците.
Подържа се, че тези въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, решени са от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по чл.280 ал.1 т.1 от КТ и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По първия поставен въпрос.
Като противоречива практика във връзка с прекратителното основание „намаляване обема на работа” касаторът сочи решение № 3136/ 24.7.2012 г на Районен съд, Пловдив., постановено по гр.дело № 7447/12 г, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че по формулираните въпроси е налице противоречива практика-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като изведения материално-правен въпрос е разрешен в съответствие с уеднаквената задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290, а именно : № 29 от 8.2.2011 г по гр.дело № 265/2010 г, и Четвърто ГО и решение № 703 от 17.11.2011 г по гр.дело № 90/10 г на Четвърто ГО на ВКС.С тези решения се приема, че по естеството си намаляването обема на работа представлява намаляване на производствената програма, на обема на услугите, което не следва да се отнася за дейността на предприятието изобщо, а за съответната дейност, реазилирана чрез конкретната трудова функция или следва да бъде установено как намаляването обема на работа на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител.В съответствие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е стигнал до извода, че ответникът не е доказал наличието на посоченото уволнително основание, тъй като не е установил че е налице намаляване обема на работа, относимо към трудовата дейност на ищеца, реализирана чрез неговата трудова функция.
Въпросът за какъв период от време следва да бъде констатирано обективното намаление обема на работа, за да се приеме, че е налице това прекратително основание не следва да се разглежда, тъй като отговорът му не би променил крайния изход на настоящия спор, тъй като уволнението е незаконно, поради липса на елементите от фактическия състав на чл.328 ал.1 т.3 от КТ.
По втория въпрос.
В съдебната практика и треория е безспорно прието, че при липса на посоченото в уволнителната заповед прекратително основание доводът за незаконосъобразно извършен подбор не следва да се обсъжда.Независимо от това въззивният съд е дал отговор като е приел, че подборът не е извършен в съответствие с императивните критерии на чл.329 ал.1 КТ.Този извод на съда е в съответствие, а не в противоречие с представеното влязло в сила решение на САС, както и в съотвествие с ТР № 3 от 6.1.2012 г по т.дело № 3/11 г на ОСГК ВКС, съгласно които преценката на работодателя по чл.329 ал.1 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол, като съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.328 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, а също и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по поставените от касатора въпроси е налице уеднаквена задължителна практика, посочена в решенията по чл.290 от ГПК и ТР № 3 по т.дело № 3811 г на ОТГК на ВКС.Следователно налице е практика която не се нуждае от актуализиране или променяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2199 от 20.11.2012 г, по гр.дело № 3265/2012 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: