О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 226
гр. София 24. 04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1375/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
С. Н. К. и М. Г. П. чрез пълномощника си адв.Н. Й. са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 447 от 20.11.2012г. по гр.д.№ 687/2012г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Ответницата С. Г. Й. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд № 99 от 22.06.2012г. по гр.д.№ 3599/2011г. за разпределяне на ползването на съсобствения между страните имот по реда на чл.32 ал.2 ЗС.
Въззивният съд е приел, че избраният от първоинстанционния съд вариант за разпределяне на ползването е съобразен с правата на страните и със съществуващото застрояване в имота. Прието е, че предпочитаният от въззивниците С. Н. К. и М. Г. П. вариант не може да бъде възприет, защото не отчита правата на ответницата С. Г. Й. върху обекти , които са построени в дворното място – гараж и навес, чието реално ползване предложеният вариант не осигурява. Съдът е приел, че С. Г. Й. е придобила с нот.акт …/2003г. и …/2003г. жилище на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място , разпределяне на ползването на което се иска, и построения навес и гараж, както и 50 кв.м. от дворното място – застроена и незастроена площ .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът възможно ли е правоприемникът да придобие повече права от праводателя си при сделки с вещно право върху недвижим имот. Отговорът на този въпрос несъмнено е отрицателен поради общият принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава и в тази насока е практиката на ВКС, включително и в цитираните от касаторите решения. Въпросът обаче така като е поставен е теоретичен , без да е свързан с конкретно установените по делото факти и решаващите изводи на съда за обема придобити права по транслативните сделки, освен това съдът не е направил извод, че С. Г. Й. е придобила повече права от тези на праводателите си, поради което не може да се приеме за обуславящ за делото и не е налице е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
На следващо място се поставя въпросът дали може съсобственикът да изгради самостоятелни обекти, които по обем да надхвърлят правата му в идеални части и без да му е учредено право на строеж. Такъв извод обаче въззивният съд не е направил – той детайлно е анализирал поотделно всеки от договорите, с които са прехвърляни права върху сградата и мястото и се е обосновал какви са правата по всеки един от договорите и как впоследствие са прехвърлени.
Третият въпрос е допустимо ли е по иск по чл.32 ал.2 ЗС съдът да определи за ползване площ, която не съответства на обема на правата на собственост на съсобствениците. И на този въпрос принципният отговор е отрицателен, но от това не следва, че в обжалваното решение е разрешен по различен начин. Съдът изрично е посочил, че именно в предпочитания от ищците-касатори вариант се игнорират придобити права от съсобственичката С. Г. Й..
Въпросите: при разпределяне на дворното място следва ли да се отчита застроената площ от обекти –индивидуална собственост на съсобствениците и за начина на разпределяне на дворното място ако съсобственик не е собственик на обект в жилищната сграда нямат връзка с доводите в касационната жалба, които са насочени единствено към признатия обем права на С. Г. Й..
По тези съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 447 от 20.11.2012г. по гр.д.№ 687/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: