О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 24.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1051/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Б. срещу решение №1348/19.07.2012 г. по в.т.д. №749/2012 на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1149/26.10.2011 по т.д №310/2011 г. на СГС за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] /БТК АД/-гр. София предявен на основание чл.93 ал.2 ЗЗД за сумата от 82 000 евро-двоен размер на платен задатък по предварителен договор от 23.02.2009, както и на обективносъединения иск за имуществени вреди от неизпълнението на същия договор в размер на 28 868,05 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, евентуално с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба БТК АД не изпраща писмен отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че на 23.02.2009 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на обособена част от недвижим имот в [населено място] , по силата на който ответната страна като продавач се е задължила да продаде на ищеца имота на-късно до 31.07.2009 г. за цена от 410 000 евро, от които 41 000 евро са уговорени като капаро по предварителния договор по смисъла на чл.93 ал.2 ЗЗД и са платени от ищеца на ответника на това основание. С констативни протоколи съставени от нотариуса, пред който по волята на страните изразена в самия договор е следвало да се сключи окончателния договор, се установява, че на така договорената дата за това не се е явил представител на нито една от страните по договора. С нотариална покана връчена на ответната страна на 17.09.2009 г. [фирма] е заявило, че разваля предварителния договор без предизвестие в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение от страна на продавача по него и претендира връщане на даденото капаро в двоен размер на основание чл.93 ал.2 ЗЗД и обезщетение за неимуществени вреди съставляващи платено възнаграждение за услугите на посредник при сключването на договора. С насрещна нотариална покана връчена на С. АД на 16.10.2009 г. БТК АД е поканило своя съконтрахент за явяване пред нотариуса на 21.10.2009 г. от 10.00 часа за сключване на окончателния договор.За да отхвърли исковете, решаващият съдебен състав се е позовал на липсата на фактически състав на някоя от хипотезите в чл.87 ал.2 ЗЗД, които са стриктно изброени като единствено даващи правото на изправната страна по един двустранен договор да развали същия без предизвестие и даване на срок за изпълнение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за липсата на обвързаност на отговорността на длъжника за неизпълнението на един двустранен договор по чл.93 ал.2 ЗЗД до размера на уговорения задатък от наличието на предпоставките за разваляне на договора по чл.87 ал.2 ЗЗД.
Позовава се на наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос се явява съотносим към предмета на спора , но не би обусловил изход в насока различна от тази, в която се е произнесъл съда. В своята задължителна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК / Р №474 от 13.07.2010 г. по гр.д. 457/2009 на ІV г.о./ ВКС приема, че посредством уговорено между страните право на задатък по чл.93 ал.2 ЗЗД се достига до по-опростен извънсъдебен способ за прекратяване на договора от този по чл.87 ал.1 ЗЗД. За разлика от отметнината, обаче , правото да се прекрати действието на договора едностранно с последиците на чл.93 ал.2 ЗЗД е на разположение само на изправната страна и то при виновно неизпълнение на неговия съконтрахент. В настоящия случай страните не спорят, че нито една от тях, включително и ищецът-купувач по предварителния договор не е бил изправна страна към датата на падежа на задължението си да се яви пред нотариуса за изповядване на окончателния договор за продажба. В един по-късен момент ответната срана е заявила вече пълна готовност за изпълнение на своите задължения по договора, на което купувачът по предварителния отговор отново не е откликнал и не се е явил в указаните ден и час пред нотариуса за сключване на окончателния договор в изпълнение на поетите от самия него задължения в предварителния договор. Следователно ищецът не е разполага с това право, тъй като, нито към датата на изпращането на нотариалната покана, нито по-късно не е имал качеството на изправна страна. От изложеното следва, че липсва разминаване между цитираната по-горе задължителна практика на ВКС/ цит. Р по чл.290 ГПК/ с произнасянето на съда в обжалваното решение относно недължимостта на връщането на дадения задатък от насрещната страна, съгласно чл.93 ал.2 ЗЗД. Наличието на задължителна практика на ВКС по въпроса изключва противоречивата практика по т.2 на чл.280 ал1 ГПК като основание за допускане до касация, доколкото се счита, че с първата е преодоляна втората/ т.3 от ТРОСГТК 1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г/.
По отношение на втория обективносъединен иск за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на същия договор в размер на 28 868,05 лева от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК не са формулирани изобщо правни въпроси обусловили произнасянето на съда в обжалваното решение, което само по себе си е основание за отказ от допускане до касация в тази част/ т.1 от ТРОСГТК 1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г./ .
На основание изложеното, съдът намира, че липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1348/19.07.2012 г. по в.т.д. №749/2012 на Софийския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.