ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563
София, 25. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1408 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.08.2012 г. по гр.д. № 16378/2011, с което е потвърдено частично решението на Софийския районен съд от 14.06.2011 г. по гр.д. № 23532/2009 по предявеният иск за обезщетение поради прекратяването на договор за управление като изпълнителен директор със законната лихва, като са отхвърлени: в останалата част същият иск като погасен чрез прихващане, както и са отхвърлени изцяло исковете за възнаграждение по договор за управление като член на съвета на директорите със законни лихви.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът Н. Ж. М., представляван от адв. М. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правото на възнаграждение на членовете на съвета на директорите на акционерното дружество и за правното значение на сключените договори за управление предвид равенството на правата и задълженията на всички членове на съвета на директорите, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението към касационната жалба са повдигнати и други правни въпроси, които обуславят решението по останалите искове.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявани от адв. Св. Б. от САК прави отвод за недопустимост на касационната жалба като недопустима по исковете с цена под 5.000, съответно 10.000 лева и евентуално я оспорва, като счита, че не са формулирани ясно въпрос, които обуславят решението, а доколкото такива може да бъдат извлечени по тях има установена съдебна практика, която е съобразено от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по иска за възнаграждение не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване в тази част, както и по обусловения иск за лихви. Касационната жалба по тези искове е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като е приключил мандата му като изпълнителен директор ищецът е останал член на съвета на директорите, но с него няма сключен договор за управление, съответно не е уговорено възнаграждение нито общото събрание е вземало решение за определянето на такова възнаграждение за ищеца. Без правно значение е дали на ищеца е начислявано възнаграждение и дали други членове на съвета на директорите са получавали възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по иска за възнаграждение, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че отношенията между членовете на управителния съвет и дружеството се уреждат като при договор, чиито основни елементи са на мандат, който е поначало безвъзмезден, както и че в тези отношения може да бъде уговорено възнаграждение с отделни членове на съвета, но по съгласие на страните.
В частта по иска за обезщетение със законни лихви въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 08.08.2012 г. по гр.д. № 16378/2011 в частта по исковете за възнаграждение по договор за управление като член на съвета на директорите със законни лихви.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата част.
Определението, в прекратителната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора Н. Г. М. съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.