ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570
София, 29.04.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1256 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Д.Р. като процесуален представител на П. А. Б. от [населено място] и на прокурор Д.М. като процесуален представител на П. на РБ /П./ срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 28.V.2012г. по в.гр.д. № 168/2012г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК П. Ап.Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
П. не е дала отговор по касационната жалба на ищеца.
К. жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 28.V.2012г. ВТАС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Русенския ОС в уважителната му част за разликата над 10000лв. до 15000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от П. Ап.Б. срещу П. иск по чл.2 ЗОДОВ за посочената разлика, потвърдил е първоинстанционното решение в уважителните му части за сумата 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 3000лв. обезщетение за имуществени вреди /разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство/ и в отхвърлителната му част за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15000лв. до предявения размер 30000лв. и е намалил присъдените с решението от 18.І.2012г. в тежест на П. разноски от 2727лв. на 1227.45лв.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че срещу ищеца на 10.VІІІ.2006г. е образувано досъдебно производство; че с постановление от 14.ХІ.2006г. той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 6 НК за това, че в периода 07.VІІ. – 10VІІ.2006г. в [населено място] след предварителен сговор с още четири лица, като случаят е немаловажен, в качеството си на длъжностно лице – инженер аналогова мрежа, се възползвал от служебното си положение и отнели чужди движими вещи – многочифтов кабел, представляващ меден отпадък, от владението на БТК АД без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят; че между прокуратурата и обвиняемите е било постигнато споразумение, което не е одобрено от Р. с определение от 23.І.2007г.; че с присъда на Р. от 06.ХІ.2008г. по НОХД № 1972/2007г. подсъдимите, вкл. Б., са признати за невинни по предявеното им обвинение; че тази присъда е отменена от Р. с решение от 16.ІІ.2009г. по ВНОХД № 26/09г. и делото е върнато за ново разглеждане; че с присъда от 22.V.2009г. по НОХД № 420/2009г. Р. признал подсъдимите за виновни по обвинението; че и това решение е отменено от Р. и делото е върнато за ново разглеждане; че по НОХД № 169/2010г. на 21.ІV.2010г. Р. е постановил оправдателна присъда, потвърдена с решение на Р. от 17.ІХ.2010г. по ВНОХД № 472/2010г., влязла в сила; че при тези обстоятелства е налице хипотезата по чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ, поради което и по силата на чл.4 от с.з. П. дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди /само в която част въззивното решение е обжалвано от страните/ въззивният съд е взел предвид: продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – четиригодишен срок, който не е необосновано продължителен; липсата на взета срещу ищеца мярка за процесуална принуда, свързана с ограничаване на личната му свобода; влошеното му здравословно състояние – според СМЕ причината за заболяванията на ищеца от И., нестабилна ангина пекторис, хипертония 3 степен, дислипидемия и състояние след имплантиране на два стента, с 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „стенокардия”, е фамилна предразположеност с отключващ и съпровождащ фактор стресът; притесненията, неудобствата, дискомфортът, страховете и стресът, които ищецът е преживял вследствие повдигнатото му обвинение и внасянето на обвинителен акт в съда; няма пряка причинно-следствена връзка между поведението на прокуратурата и освобождаването на ищеца от работа, но той е бил безработен и вследствие на провдигнатото му обвинение и се е наложило да работи на по-ниско квалифицирана работа, несъответстваща на инженерното му образование; не е доказано по делото прокуратурата да е разгласила случая в медиите – медийното му отразяване не е въз основа на нейно съобщение. При тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД.
В изложението и в касационната жалба на П. Ап.Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса, свързан с размера на присъжданите обезщетения по ЗОДОВ, който се определял по справедливост, решаван противоречиво от съдилищата съобразно разбиранията на съответните съдии. Произнасянето на ВКС по този въпрос щяло да спомогне и за точното и еднакво прилагане на закона, за да не се стига до фрапантно разминаване между присъдените от първата и втората инстанция размери, което би имало значение и за развитие на правото, съобразявайки го с европейското, защото не било в интерес на никого тези дела да стигат до С., да се точат с години и да се трупат и лихви, което не е в интерес на Държавата. Представят се решения на първоинстанционен и въззивен съд, без данни същите да са влезли в сила.
В изложението на П. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за размера на обезщетението в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Сочи се практика на състави на ВКС по реда на отменения ГПК, както и едно решение на СГС без данни за влизането му в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
В разглеждания случай релевирания и от двамата жалбоподатели въпрос е по приложението на чл.52 от ЗЗД.
С представените от касатора-ищец съдебни решения, без данни те да са влезли в сила, не се обосновава твърдението му за наличие на противоречива практика /съдебната практика включва само влезли в сила решения/.
С представените и от касатора-ответник съдебни решения /без това на СГС по гр.д. № 5746/2011г., тъй като няма данни то да е влязло в сила/ не се обосновава наличието на противоречива практика по релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Противоречива би била практиката по решения, с които са определени значително различаващи се по размер обезщетения /като част от едни и същи или по-големи от уважените размери, а не поради по-малки предявени размери/ за случаи, напълно сходни или сходни в основните факти, касаещи вида и тежестта на уврежданията /в този смисъл решение № 830/20.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1898/2009г. на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК/.
С решение № 1336/06.І.2009г. по гр.д. № 5769/2007г. ВКС на РБ V ГО е определил обезщетение за неимуществени вреди от забавяне на наказателното производство извън сроковете по НПК и извън разумния срок по чл.6 т.1 КЗПЧОС, т.е. няма сходство с разглеждания случай.
С решение № 78/10.ІІ.2009г. по гр.д. № 5920/2007г. състав на ВКС ІІІ ГО е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв. за наказателно производство за престъпление по чл.214 ал.2 т.5 НК, продължило приблизително 7 години, с предварително задържане на обвинянемия за 24 часа, съобразявайки тежестта на престъплението по обвинението.
С решение № 1305/06.І.2009г. по гр.д. № 5736/2007г. ВКС ІV ГО е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв. за обвинение за престъпление по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т. 3, 4 и 5 НК, без точни данни за продължителността на наказателното производство, съобразявайки, че ищецът е работел в системата на МВР, че се затворил в себе си, бил избягван от съгражданите му, състоянието му на несигурност и очакване, подозрение за опетняване на името му.
С решение № 1234/29.Х.2008г. по гр.д. № 5217/2007г. ВКС на РБ V ГО е определено обезщетение в размер на 2000лв. за неимуществени вреди във връзка с повдигнати обвинения за престъпления по чл.242 и по чл.215 НК, с продължителност на наказателното производство 7 години, задържане под стража за осем месеца, негативни преживявания от това, отрицателна реакция на обществото.
С решение № 37/11.ІІ.2009г. по гр.д. № 5367/2007г. І ГО е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв. във връзка с обвинения по чл.218 и чл.282 НК, за които е постановена оправдателна присъда, с продължителност на наказателното производство повече от 9 години /1997 – 2006г./, имайки предвид и че ищецът е бил кмет на голяма община, наложените допълнителни ограничителни мерки – за пътуване извън страната и отнемане на ловно оръжение, широкият обществен отзвук, претърпеният стрес и отрицателните последици за здравословното и психическо състояние и неблагоприятните отражения за ищеца в личен, служебен и професионален план, мярка за неотклонение „подписка”, довършване на кметския мандат, ищецът продължил да работи активно и да развива собствен бизнес, конкретните икономически условия.
Съпоставката между посочените решения и атакуваното в настоящото производство налага извод за липса на сходство във фактическите обстоятелства, представляващи основания на заявените претенции, и, респективно, за липса на противоречива практика. В тази връзка, както и във връзка с твърдението на касатора-ищец, че произнасянето на ВКС по поставения въпрос щяло да спомогне и за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, следва да се посочи, че приложението на чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест във всеки конкретен случай, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията, следователно и невъзможност да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по поставения въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора-ищец не се следват разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 138 от 28.V.2012г. по в.гр.д. № 168/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: