О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 10. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2451 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. В. срещу въззивно решение от 04.10.2012 г. по възз. гр.д. № 3719 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в., действащ като въззивен, с което е потвърдено решение от 31.10.2012 г. по гр.д. № 906 /2006 г. на Софийски районен съд, 77 с-в., с което на основание чл.288,ал.1 ГПК (отм.) допуснатият до делба апартамент № 25 в София, [улица], е изнесен на публична продан, т.к. съдът е намерил, че не са налице предпоставките на чл.288,ал.3 ГПК (отм.) за възлагането му в дял на Д. В..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Д. И. оспорва основателността на въззивната жалба.
Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по извършването и. Производството в първата и във въззивната инстанция се е развило по правилата на ГПК от 1952 г. (отм.) С определение № 654 /22.06.2010 г. по гр.д. № 385 /2010 г. на ВКС , ІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 265 /15.10.2009 г. по гр.д. № 1710 /2009 г. на СГС, г.о., ІV „д” с-в., с което след като е обезсилено и отменено първоинстанционно решение в отделни части, е допусната делба на имота. С решението е прието, че процесният апартамент е бил изключителна собственост на Г. В. Х. – придобит е по време на брака му с Д. В., но в обезщетение за отчужден друг негов имот, т.е. чрез пълна трансформация на лично имущество на наследодателя. Като преживяла съпруга Д. В. е наследила идеална част от този апартамент (12/ 18).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.288,ал.2 ГПК (отм.) за възлагане на процесния имот на Д. В., т.к. апартаментът не е бил СИО, а е бил придобит от покойния и съпруг като обезщетение за отчужден негов имот по реда на чл.100 ЗТСУ (отм.) и стойността на отчужденият имот надхвърля стойността на имотите, получени като обезщетение (два апартамента и два гаража); не са налице и предпоставките на чл.288,ал..3 ГПК (отм.) : съсобствеността е възникнала от наследяване, но по делото е установено, че при откриване на наследството на общия наследодател – Г. В. Х., неговата съпруга Д. В. не е живяла в процесния апартамент, напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. и И., Д. В. е живяла в съседен апартамент, никога не е обитавала процесния апартамент като дом и не го е използвала за задоволяване на жилищните си нужди, обратно на твърденията си.
Във връзка с доводите и за неправилност на въззивното решение: че съдът не е кредитирал декларацията на Д. В., че не притежава друг имот, която е годно доказателствено средство, че е живяла в процесния апартамент, жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси: как се доказват предпоставките на чл.288,ал..2 и ал.3 ГПК (отм.), ако първоинстанционният съд и въззивният съд са отказали да допуснат свидетел, че към момента на откриване на наследството съделителят е живял в процесното жилище и в същото време е представена декларация на този съделител, че е живял в процесното жилище, може ли съдът да приеме точно обратния факт; какво значение има признанието на останалите съделители, които не оспорват твърдените от този съделител факти, следва ли този съделител да доказва отрицателни факти, че не притежава други имоти, които да задоволят жилищните му нужди.
Жалбоподателят не обосновава, дори не твърди, че по отношение на тези въпроси е осъществена някоя от специалните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК и изяснени в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, не сочи и не представя съдебни решения, съдържащи противоречиви разрешения. Т.к. съгласно правилото на чл.280,ал.1 ГПК и съгласно ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не е длъжен сам да обосновава и да установява тези основания, то следва да се приеме, че те не са се осъществили и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Към това може да се добави и че с т.7 на ТР № 1/2004 г на ОСГК на ВКС е изяснено какви са предпоставките за възлагане на жилищен имот, какви обстоятелства подлежат на доказване и чия е доказателствената тежест за това, както и че изводът на съда дали предявилият претенцията е живял в жилището не може да почива на предположения, а доказването за това трябва да е пълно и главно. Приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на приетото с тълкувателното решение.
Също така : Изведените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи, защото въззивният съд не е изследвал хипотези като тези, на които се основават изведените въпроси, а различна фактическа обстановка, установена въз основа на различни изявления на страните и доказателства :
Нито в претенцията си за възлагане (л.188), нито в с.з. на 21.04.2001 г. (л.201), в която е поддържана, нито в представената от Д. В. пред първата инстанция декларация (л.214) не се твърди, че Д. В. е живяла в процесното жилище към момента на откриване на наследството и въобще къде е живяла тогава.
Нещо повече : в декларацията Д. В. не е посочила пълния си адрес (в касационната си жалба също).
По делото е призовавана лично от ап.№24 (съседния на процесния апартамент №25) и с решението по допускане на делбата и други приложени решения е установено, че наред с процесния апартамент №25, наследодателят (покоен съпруг на Д. В.) е притежавал и апартамент №24 на същия адрес и той и Д. В. са живели в него и единствено в него (той е бил семейно жилище); ап.№24 (различен от процесния ап.№25) е и посоченият адрес на Д. В. по делото.
Именно посочените и доведените от Д. В. свидетели Л. Л. (касиер, домоуправител и съсед на процесния апартамент, твърди, че живее врата срещу врата с Д. В.) и Ц. И. (сестра на Д. В.) са заявили пред първоинстанционния съд в с.з. на 17.04.2008 г. (л.130) категорично и безпротиворечиво, че Д. В. и съпругът и са живели в апартамент № 24, а не в съседния притежаван апартамент № 25 (процесния); това са обстоятелства във връзка с възлагането, те са неизгодни за Д. В. обстоятелства, поради което няма пречка доведените от нея свидетели и тези, заинтересувани от изхода на делото в нейна полза, да бъдат кредитирани и по този начин обстоятелствата да бъдат установени.
Също така: В молба до съда от 2007 г. във връзка с призоваването на други страни (л.54) Д. В. е написала, че нейният дом е в [населено място], [улица], ап.№ 24.
Насрещните страни не са правили изявления, че Д. В. е живяла в процесното жилище в момента на откриване на наследството.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.10.2012 г. по възз. гр.д. № 3719 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в., действащ като въззивен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.