О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 14.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.01.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 256 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Й. Д. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1814 от 29.11.2011 год., по в.гр.д.№ 2474/2011 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от № 5491/26.11.2010 год., по гр.д.№ 865/2009 год. за отхвърляне, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, пряк иск срещу ЗАД”Б. В. И. Г.” със седалище [населено място], основан на чл.226,ал.1 КЗ за разликата над присъдените общо 49 000 лв. до пълния заявен размер на исковата сума от 100 000 лв. и за заплащане на деловодни разноски в размер на 1358 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществената на ответника защита пред СГС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че вредоносният резултат е съпричинен от ищеца в съотношение 30%, поради което счита приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД за незаконосъобразно.
От съдържанието на приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.Позовавайки се отново на въведените с касационната жалба касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, касаторът поддържа, че по отношение на сочените за обусловили изхода на делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т. 1 на ТР № 1/20101 год. на ОСГТК на ВКС са за критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и за предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, съществува противоречие в практиката на съдилищата, като същевременно тези въпроси явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на така визираното противоречие е посочено влязлото в сила решение на СРС от 19.04.2010 год., по гр.д.№ 9327/2009 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение, дължимо на ищеца, като еквивалент на претърпените от същия в резултат на ПТП, реализирано на 06.07.2007 год. в [населено място] на [улица], неимуществени вреди, възлиза общо на сумата 70 000 лв., но то следва да бъде намалено с 30% , поради съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, предвид приетата основателност на въведеното от ответника в тази насока защитно възражение.
При изграждане на решаващия си правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивната инстанция се е позовала на установения от заключението на изслушаната авто-техническа експертиза механизъм на ПТП, поведението на пострадалия, като пешеходец, пресякъл пътното платно в нарушение на изричната забрана на чл.113, ал.2 ЗДвП и при затруднено възприемане на пътната обстановка, породено от високия % концентрация на алкохол в кръвта му, възлизаща към този момент на 2.48%, както сочи приложения и неоспорен в процеса протокол за химическа експертиза № 1040/ 06.07.2007 год. на МБАЛСМ ”Пирогов”.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, макар и непрецизно формулирани, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
По материалноправния въпрос, свързан с предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, при принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е налице задължителна съдебна практика, която е служебно известната на настоящия съдебен състав и е обективирана в ППВС № 17/ 1963 год. , както и множество постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ТК на ВКС, между които: № 45/15. 04. 2009 год., по т.д.№ 525/2009 год.; № 58 от 29.04.2011 год., по т.д.№ 623/ 2011 год.. Наличието на задължителна практика на ВКС, съгласно разясненията в ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, изключва приложението на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. От своя страна обстоятелството, че въззивният съд, при преценка конкретното поведение на пострадалия, като пешеходец, изцяло се е съобразил с тази задължителна съдебна практика, според която релевантен за съпричиняването на вредата от увреденото лице е онзи конкретно установен в хода на делото принос на последното, който се изразява в извършени от същото определени действия или въздържане от такива действия, без който не би се стигнало, наред с проявеното противоправно поведения от делинквента, до вредоносния резултат, сочи на липсата на противоречие и по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, ако се приеме, че касаторът е дал само неточна правна квалификация на визираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК селективно основание.
Недоказани са и твърденията за противоречие в съдебната практика и по отношение на втория формулиран материалноправен въпрос, относим към критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, по правилото на чл.52 ЗЗД.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС конкретният справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди е свързан всякога с преценка на факти и обстоятелства, които са различни за отделните дела, поради което съществуващата разлика в присъдените суми, когато дадените с ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата в страната указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определянето му са спазени, както е и в разглеждания случай, не е основание за прилагането на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените вече съображения, че задължителната практика на ВКС, изключва приложимостта на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да бъде обсъждано цитираното влязло в сила решение на СРС.
При наличие на създадена задължителна съдебна практика, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, неприложимо, съгласно постановките разяснено в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК .
Поради обективната неотносимост на завишените нива застрахователно покритие към понесените от увреденото лице болки и страдания, обосновката на касатора за необходимост от такава промяна във вече възприетата практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, въз основа на същите е лишена от основание в закона – чл.52 ЗЗД и не се споделя от настоящия съдебен състав.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство и при този изход на делото касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за тях.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1814 от 29.11.2011 год., по в.гр.д.№ 2474/ 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.