3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 15.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 43/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 442 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 408/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено № 523 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 429/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по задължение по договор за охрана с технически средства на собствен на ищеца обект, сключен на 01.09.2006 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно, като допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с твърдението, че въззивният съд неправилно се позовал на чл.31 от ОУ към договора, според който изпълнителят не дължи изпълнение на задълженията си по него при изпадане на възложителя в забава в плащане на авансовата такса. От данните по делото се установявало, че ответникът не е предприел тази временна санкция и след като е поддържал сигнално-охранителната система, то последният следва да носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на взломното проникване в обекта.
Ответната страна ТБ [фирма] в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следното:
С обжалваното решение, след преценка на събраните по делото доказателства е прието за установено, че сигнално-охранителната система е била активирана в нощта, в която според ищеца е била извършена взломна кражба в охранявания от ответника обект, като в тази насока съдът се позовал на заключенията на единичната и тройна съдебно-техническа експертиза, според които в противен случай клавиатурата не би издала входен сигнал, подканящ влизащият да въведе код за достъп и е безмислено да се унищожава СОС и нейните компоненти, каквото в случая било извършено. Приет е за незаконосъобразен извода на СГС за липсата на доказателства за извършената взломна кражба и на доказателства за вида и стойността на отнетите вещи, но е счетено, че тези нарушения не са се отразили на крайния резултат по делото предвид данните по делото, че към момента на кражбата ищецът е бил в забава по отношение на задължението си за авансово заплащане на месечната такса за охрана и като се позовал на чл.31 от ОУ към договора, според която като временна санкция изпълнителят снема без предизвестие обекта от инспекция е съдът е приел, че последният не дължи изпълнение на задълженията си по договора в този период, респ. не носи отговорност за възникналите щети.
Касаторът не е формулирал кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество изложените оплаквания са относими към правилността на решението, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат предмет на обсъждане при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна.
В изложението няма и доводи по приложението на допълнителните основания по чл. 280 ГПК. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото следва да се остави без уважение поради липса на доказателства за извършване на такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 442 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 408/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: