5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 15.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1221 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Т., Д. Б. Такова и Б. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. М., против въззивното решение № 3025 от 4 май 2012 г., постановено по гр.д. № 12755 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 6674103 от 2 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 9771 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. за обявяване за недействителен спрямо М. Д. Ш. от [населено място] договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], сключен между Б. Д. и Д. и Д. Т..
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът описателно изброява събраните по делото доказателства, без те да бъдат анализирани и подведени под правна норма, не са посочени последователни умозаключения, правна логика и правни изводи; вместо мотиви, съдът е развил теоретичните постановки на павловия иск, без да се съобразят достатъчните косвени доказателства за въвеждането в заблуждение на Б. Д.; съдът игнорира фактът, че първата страница от предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот не е подписана от страните, а в нея се съдържат основните право и задължения на страните – тази страница е подменена и на нейно място е поставена такава със съвсем различно съдържание – така е накърнена формалната доказателствена сила, тъй като има последващо въздействие върху договора; ищецът не доказва, че договорът е истински; не са ангажирани както гласни, така и писмени доказателства, че е налице валидна воля между страните по договора; не кореспондира с истината и житейската логика записът в първата страница, че ответникът е получил сума от ищеца, тъй като няма никакъв смисъл на втората страница да се изписва „получих сумата в брой”, ако има разписка на първата страница, а и не става ясно за каква сума става дума във втората страница на договора; налице е интелектуална подправка на документа, което сочи, че е налице нищожност на договора; в подкрепа на факта, че е налице невалидно изявление по договора е и пълномощното, оспорено в процеса, като съдът е игнорирал факта на прибрания документ за самоличност на упълномощителя към датата на издаване на пълномощното, и пълномощното се явява неприсъствено заверено; налице е подготовка от страна на мнимия купувач да оформи покупко-продажбата на имота като заобиколи закона. В „приложение по чл. 284, ал. 3 ГПК на основанието за допускане на касационното обжалване” към жалбата се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване – въззивният съд с решението си се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси и в противоречие с редица решения на ВКС, а именно решение № 135 от 26 ноември 1987 г., ОСГК и решение № 544 по гр.д. № 2526/2008 г., ІІІ г.о.
Срещу същото решение е постъпила и отделна касационна жалба от Д. К. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. К..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като предварителен договор не е сключван – обещателят Б. Д. е със сериозни здравословни проблеми, страда от епилепсия, депресия и алкохолна зависимост във висока степен; в заключение на епикриза се сочи, че е целесъобразно поставянето му под запрещение; не може да е предмет на договор съсобственост, която не е разделена нито доброволно, нито по съдебен ред, а първо съсобствеността трябва да се предложи на съсобственика при същата цена и условия по договора; обещателят не се е подписал, че е получил сумата на първа страница от договора, каквато е практиката и изискването на ЗЗД, а здравословното състояние и неадекватното поведение на Д. не позволяват да се представи сравнителен материал за подписа; нотариалната заверка е извършена едностранно от купувача; Д. и Д. Т. не са знаели за договора и разбират за него при получаване на исковата молба, което се потвърждава от свидетелските показания, а те се грижат за Д. от години; интересът на кредитора не е увреден, защото не е сключвал предварителен договор и кредиторът не извършвал плащане по такъв договор; че Т. не са знаели за договора свидетелстват извършени строителни дейности в обекта, за които са изразходвани средства. В „молба за допускане на касационно обжалване”, се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по определящ изхода на делото спор и въз основа на изводите си по този въпрос е постановил решение в противоречие с досегашната практика на съдилищата. Излагат се фактите по делото и се преповтарят сочените в касационната жалба твърдения за здравословното състояние на обещателя, сочи се, че не може да е предмет на договор съсобственост, без изпълнение на процедурата по чл. 33 ЗС, неподписването от срана на обещателя на първата страница от договора за получаване на сумата, невъзможността да се вземе сравнителен материал от подписа, извършената заверка на подписа само на купувача, договорът е обект на поправка, Т. не са знаели, че е сключен предварителен договор. Съдебна практика не се сочи и не се представя.
Ответниците М. Д. Ш., М. М. Ш. и Н. М. Ш. – трите от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. Г., в отговор на касационните жалби сочат доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че тъй като приобретателят на имота е брат на прехвърлителя, то ответникът Т. следва да обори презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД; с договора за покупко-продажба от 2 април 2008 г. се увреждат интересите на ищеца-кредитор с непарично вземане като купувач по предварителен договор; предметът на предварителния договор за продажба, предхождащ атакувания договор за покупко-продажба, е недвижимият имот, продаден от длъжника обещател на трети лица преди сключването на окончателния договор, като така продавачът-длъжник се е поставил в положение да не може да изпълни задължението си – осуетил е възможността имотът да бъде придобит от купувача, включително и възможността за успешно провеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; ответникът Д. като продавач е знаел за увреждането, не е оборена и презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за купувачите по договора.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторите не са поставили правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случа, независимо от подаването на две касационни жалби, касаторите са пренебрегнали задължението си да сезират съда с правни въпроси съобразно посочените по-горе задължителни критерии, отговор на които и тълкуване от страна на ВКС да бъде дадено в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Нито в касационната жалба, нито в “приложението” към нея на касаторите Т. и Д. не могат да се посочат правни въпроси, обосноваващи преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявяването, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и посочването на решение на ОСГК и на ВКС (и двете незадължителна съдебна практика), не дава възможност на касационния съд да прецени какво е противоречивото разрешаване, тъй като не е известен правният въпрос, по който такова се твърди. В. решение не може да противоречи на представените съдебни решения изцяло, тъй като предмет на разглеждане в представените съдебни решения са съвършено различни спорове при несъпоставими факти с фактите по настоящото дело. От друга страна, независимо от посочените в жалбата на Д. Т. оплаквания, преповторени и в молбата за допускане на касационно обжалване, отново не са поставени правни проблеми, които да бъдат подложени на преценка спрямо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, независимо от интереса на касаторите твърденията им за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК да бъдат разгледани от ВКС в касационно производство, липсата на поставени правни въпроси препятства достъпа до него.
Ответниците Ш. искат да им бъдат заплатени разноски по делото, но доказателство за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3025 от 4 май 2012 г., постановено по гр.д. № 12755 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: