3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 16.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 62/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 1203 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 602/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.07.2010 г. по т.д.№ 47/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд за уважаване на предявените от [фирма] срещу касатора искове с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 401 499 лв. и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 204 656.62 лв.
В касационната жалба са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилност на изводите на решаващия съд за надлежно изпълнение и съответно приемане на възложената работа. Според касатора изводите си за точно, качествено и в срок извършени от ищеца строително-монтажни работи въззивният съд е основал на документ с невярно съдържание – анекс за удължаване на срока на договора.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационно обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] чрез пълномощника си адв.А. Т. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на окръжния съд, въззивната инстанция препратила на основание чл.272 ГПК към мотивите му, според които ищецът изпълнил възложените му на ответната община с договор от 03.05.2005 г. СМР по реконструкцията на обект „К. битово-фекални води в кв.9, кв.11 и кв.27 на кв.В., [населено място] при договорена цена 584 583.00 лв. без ДДС. За изпълнените СМР ищецът изготвил протоколи обр.19 съобразно клаузите на договора, които са подписани от представител на възложителя, в които са посочени количествата, видовете СМР, единична цена и обща стойност, при което общата такава е в размер на 701 499.60 лв., от които Общината заплатила 300 000 лв. Въз основа на доказателствата е направен извод, че работата е приета по смисъла на чл.264 ГПК, издадената от ищеца и подписана от кмета фактура е осчетоводена от Общината и тя дължи заплащането на пълния размер на договореното възнаграждение, а поради изпадането му в забава и мораторна лихва върху дължимия остатък, възлизащ на исковата сума. Въззивният съд обсъдил възражението на Общината, че Акт обр.15 не е подписан от кмета, което счел за неоснователно по съображения, че няма изискване работата да бъде приета изрично от законния представител, а не от упълномощено от него лице, като освен това се позовал на многобройни доказателства, потвърждаващи действията на това лице от страна на кмета на общината.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос следва ли Акт обр.15 да бъде подписан от Възложител и Изпълнител или може и от изрично упълномощени лица. Поддържа, че по поставения въпрос са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп на решението до касация, но не е представена съдебна практика, в противоречие с която да е бил разрешен.
Въпросът относно приемането на извършената работа от изпълнителя е обуславящ предмета на спора по иска по чл. 266 ЗЗД, но начина, по който е осъществено приемането на работата по конкретния договор е въпрос относно правилността на решението, тъй като обхваща преценката на фактите и доказателствата по делото. Преценката на мотивите на апелативният съд дават основание да се приеме, че изводите за приемане на работата са основани не само на подписания акт обр. 15 за процесния обект, но и на данните за извършени 72-часови проби, на представеното по делото Удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, сключването на договор за присъединяване към мрежата на „В и К” К., както и на Окончателен доклад на надзорника по чл.168, ал.6 ЗУТ. Следователно поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, която е извела дължимостта на претендираното възнаграждение от потвърждаването от страна на кмета на общината на извършените действия по приемане на възложената на ищеца работа.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1203 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 602/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: