О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 16.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.01.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 237 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. М. от [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1408 от 30.11.2011 год., по в.т.д.№ 2203/2011 год., с което е потвърдено решение № 2421/31.05.2011 год., по гр.д.№ 20419/2010 год. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, иск по чл.538, ал.1 ТЗ срещу Ю. Г. Т. за заплащане на сумата 12 000 лв., задължение по запис на заповед, издадена от последния на 21.08.2008 год., в полза на [фирма],с падеж на предявяване и предявен за плащане на 24.11.2010 год., джиросан от поемателя в поза на ищеца на 04.05.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 27.12.2010 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като в подкрепа на визираното противоречие в съдебната практика са посочени множество съдебни актове – 3 решения, представляващи казуална практика на ВКС и решения на Габровския окръжен съд; на Старозагорския окръжен съд; на Варненския апелативен съд и на Несебърския районен съд.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на липса на формулиран от касатора конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който се явява релевантен за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В случая касаторът, анализирайки отново пороците на съдебния акт на В., въобще не е посочил такъв конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, формулирането на който според постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е негово вменено му от законодателя задължение и за да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се включва в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез въведените с исковата молба основание и петитум, и обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на инстанцията по същество, да е от значение за постановения краен правен резултат по спора, а не за правилността на обжалваното решение.
Следователно доколкото законосъобразността и обосноваността на отделните изводи на въззивния съд, свързани както с редовността и валидността на процесната ценна книга, за която в хода на делото е безспорно установено, че към датата на предявяване на иска е била унищожена, така и с приетата недоказаност на формалната и съдържателна редовност на твърдяното джиро, са неотносима към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната предпоставка, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество, като за касационната инстанция отсъства и задължение да обсъди въведените критерии за селекция – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че цитираните, като материализиращи твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съдебни актове на различните по степен съдилища в страната се без отбелязване да са влезли в сила, поради което същите не могат да бъдат преценявани като част от обективно създадената съдебна практика- арг. от т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до цитираната казуална практика на ВКС, то тя е въобще неотносима към разглеждания правен спор.
Разрешените от касационната инстанция правни въпроси в цитираните съдебни решения на ВКС,ТК са свързани с разпределението на доказателствена тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск, основан на чл.254 ГПК/ отм./, както и с отпадане менителничната сила на ценната книга при липсата на някой от формалните и реквизити, въведени с чл.535 ТЗ, но не е обсъждан въпроса дали е допустимо в производството по иск с правно основание чл. 538, ал.1 ТЗ да бъде доказано унищожаването на ценна книга, като документ, формалната редовност на същата, когато не е налична и осъществяване на правата по нея, без нарочно провеждане на процедурата по чл.560 ГПК, които са релевантните за изхода на делото, по което е постановено обжалваното решение.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала направените деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК, които при този изход на спора и представеното писмено доказателство за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие серия „б” № 191872 от 02.03.2012 год. следва да и бъдат присъдени в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 700 лв., заплатен адвокатски хонорар на адв. И. Д.- ВАК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1408 от 30.11.2011 год., по в.т.д.№ 2203/ 2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Г. Д. М. от [населено място] да заплати на Ю. Г. Т. от [населено място] сумата 700 лева/ седемстотни лева/, деловодни разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: