3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 16.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2594 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на касационна жалба на М. Х. Ш. и П. К. К. против решение №170/14.12.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 2096/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е оставено без уважение искането на молителите с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за промяна на фамилното име на малолетното им дете А. П. К., [дата на раждане] , като същото да бъде К. – Ш.. Въззивният съд е приел, че фамилното име на малолетното дете е формирано съгласно изискванията на чл.14, ал.1 ЗГР, даваща възможност детето да приеме за фамилно име бащиното или фамилното име на бащата. Съдът е приел, че не съществува правна възможност към така определеното съгласно изискванията на чл.14 ЗГР фамилно име да се прибави чрез тире фамилното име и на майката.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика – основание за допускането да касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Соченото противоречие е във връзка с правния въпрос относно възможността да се приеме бащиното или фамилното име на другия родител с тире, като в тази насока се сочи противоречие с решение №77/16.02.2012 г., по гр.д.№ 344/2011 г. на ІV отд. на ВКС. С цитираното решение, съдът е допуснал исканата промяна, като на поставения правен въпрос е отговорил положително, но фактите по делото, обосновали извода на ВКС в противен на този на въззивния съд са различни. В конкретния случай по цитираното решение на ВКС, съдът е приел, че са налице други важни обстоятелства, налагащи промяната, като е свързал изцяло тези обстоятелства с наличието на двойно гражданство за молителката, която обстоятелство в случай не е налице, както и с обстоятелството, че са налице множество документи /в т.ч. официални/, в които името на молителката е изписвано с името, което иска да бъде прибавено, обстоятелство, което в случая също не е налице. По тези съображения, съдът приема, че не е налице противоречие с възприетото от ВКС по цитираното дело на изводите по така поставения правен въпрос от въззивния съд, доколкото по двете дела се касае за различна обуславяща правните изводи фактическа обстановка.
Соченото съдебно решение №61/11.02.2003 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 705/2002 г. на ІІ гр.отд. е неотносимо към поставения правен въпрос, доколкото касае поправка в датата на раждане на молител, удостоверена в акт за раждане, както и промяна на личното име.
По останалите поставени правни въпроси, касаещи възможността да се носи фамилното име и на майката, наред с това на бащата, определено по реда на чл.14, ал.1 ЗГР, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се отговори, че е налице задължителна съдебна практика, съгласно която значимостта на обстоятелствата, налагащи искана промяна на фамилно име следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /решение № 434/24.06.2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 712/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд./. В случая съдът е съобразил своите правни изводи именно с императивните изисквания на чл.14 ЗГР, поради което и с оглед наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170/14.12.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 2096/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.