4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. София, 16.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2779 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р. против решение от 31.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 1408/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по основателността на субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Съдът е приел, че предявения с исковата молба иск с правно основание чл.59 ЗЗД от ищцата М. П. Н. против Р. Х. Р. е основателен до размер на 3322 лева, като е счел за неоснователен предявения насрещен иск на същото основание, за присъждане на обезщетение за ползуване на собствен на ищцата по насрещния иск недвижим имот.
Съдът е приел, че ищцата е титуляр на право на ползуване върху недвижим имот, представляващ гараж №1 в жилищна сграда, като е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ответникът по иска Р. Р. е ползувала 15 кв.м. от този имот, целия с площ от 32,43 кв.м. Този свой извод съдът е направил въз основа на събраните по делото свидетелски показания, като е приел въз основа на тях и представените писмени доказателства по делото, че имотът, ползуван от ответника по този иск е в достатъчна степен индивидуализиран, като е направил разграничение между ползувания от ответника част от имот, представляващ гараж № 1 в жилищната сграда и притежавания от ответника гараж, намиращ се в съседство с процесния. Съдът е присъдил глобално обезщетение за целия исков период, като за база за определяне на неговия размер е приел средната наемна цена за подобен тип имоти, определен с помощта на съдебно-техническа експертиза.
По насрещния иск, отново с правно основание чл.59 ЗЗД съдът е приел същия за неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е приел от фактическа страна, че дори да се приеме, че ищцата по насрещния иск е била лишена от ползуването на собствения й гараж за процесния период, то не може да се приеме, че това лишаване се дължи на действия на ответника по иска, тъй като не се установява от събраните по делото доказателства паркираните чужди автомобили в гаража на ищцата да са били собствени или ползувани от ответника такива, нито тя да ги е управлявала. Липсата на доказателства в тази насока са давели съда до правен извод за липсата на основание за приемане, че ищцата се е обеднила в резултат от действия на ответника по иска.
В изложението на правните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, разрешени според касатора при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първия сочен правен въпрос е относно задължението на съда да укаже служебно на страната, чиято е доказателствената тежест от установяването на идентичност в площта на процесния имот, да поиска назначаване на съдебна експертиза за установяването на тази идентичност, при липса на такава. Съдът в конкретния случай не е приел, че липсват доказателства за сочената в правния въпрос идентичност, напротив, приел, че е налице идентичност, поради което не е процедирал в противоречие с цитираното решение № 1477/2008 г. от 21.01.2009 г. на ВКС, ІV отд. В посоченото решение фактическата обстановка е различна, като в този случай съдът е приел липсата на идентичност като основание за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и в тази връзка са дадени указания от страна на касационния съд в насока указания от решаващия съд за подлежащото на доказване обстоятелство, посредством съдебна експертиза. Следва да се посочи също така, че процедирането в горния смисъл е дадено като разрешение от ВКС при действието на процесуалните правила по ГПК /отм./, в производство по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. Предвид изложеното не е налице относимост на правния въпрос към конкретната хипотеза по настоящото дело, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което се основава твърдението за наличие на касационно основание по допустимостта на касационното обжалване.
Втория правен въпрос, поставен от касатора е относно определянето на обезщетението по чл.59 ЗЗД като глобална сума, при условие, че размерът на същото е определен по средномесечни наемни цени, т.е. според касатора се касае за периодични плащания, а не за глобална сума за целия процесен период, както се е произнесъл въззивния съд. Поставения правен въпрос е по твърдения на касатора в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Постоянна е съдебната практика в насока, че базата, на която се изчислява глобалното обезщетение за ползуване на имот, основана на чл.59 ЗЗД е средномесечната наемна цена, като това не води до периодичност на плащането при претенция за обезщетяване на лишаването от ползуване на недвижим имот, като наличието на единна и трайна съдебна практика в тази насока води до неприложимост на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, още повече, че касаторът не сочи в каква насока следва да се промени тази съдебна практика, нито налице ли е противоречие в правна норма или неяснота в същата, която да бъде преодоляна по тълкувателен път, с оглед правомощията на ВКС в тази насока.
Трети правен въпрос, сочен от касатора в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е, ползуването /държането/ на недвижим имот от страна в процеса чрез трети лица, представлява ли лично ползуване действие на същата страна на управление и разпореждане. Съдът не е отрекъл правната възможност да се дължи обезщетение при подобни действия от страна на ответник по иск с правно основание чл.59 ЗЗД относно присъждане на обезщетение за ползуване на недвижим имот, но е приел от фактическа страна липсата на подобни действия, поради което така поставения правен въпрос е неотносим към настоящото производство, доколкото съдът не е формирал правни изводи в насоката, в която е поставен въпросът.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допускането на касационното обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски, общо в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие № 248503/2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 1408/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. Х. Р. съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 чрез адв. Я. С. да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК на М. П. Н. съд.адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.8 чрез адв. М. сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.