4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 328
София, 18.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 85/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х. срещу въззивно решение № 1175 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 280/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2010 г. по гр.д.№ 397/2005 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу Съюза на българските художници /С./ иск за заплащане на възнаграждение, дължимо по договор за управление на [фирма] за периода 1996 г. – 2004 г. в размер на 49 848.08 лв. и обезщетение за забава в размер на 15 275.89 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Възразява срещу извода на съда, че сдружение с нестопанска цел не може да осъществява стопанска дейност, като привежда като аргумент обстоятелството, че С. е създало търговско дружество, което управлява, контролира и реализира стопански приходи. Поддържа, че като страна по сключения договор за възлагане на управление на [фирма] същия дължи заплащане на възнаграждението, като счита за ирелевантно съгласието му то да се извършва за сметка на приходите на дружеството. В жалбата, инкорпорираща основанията за допускане на касационно обжалване е въведено твърдението, че е налице противоречива съдебна практика по подобни правни спорове, коментирана и в съобразителната част на въззивното решение – Решение № 604 от 02.05.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 1848/2000 г., V г.о. и Решение № 1527 от 09.10.2002 г. на ВКС по гр.д. № 37/2002 г., V г.о.
Ответната страна Съюз на българските художници в депозирания по реда и в срока по чл.278, ал.1 ГПК писмен отговор излага съображения за недопустимост на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на окръжния съд, въззивната инстанция възприела извода на състава на градски съд, че С. на българските художници е регистриран по ЗЮЛНЦ като сдружение в частна полза. Посочено е, че на 01.06.1996 г. е взето решение от УС на Съюза за назначаване на ищеца за управител на [фирма]. В сключения от името на творческия съюз договор възнаграждението не било определено като константна величина, а имало плаващ размер, като освен регулярно имало и допълнително годишно стимулиране, които се формирали както следва – на управителя се дължи 300% от средната брутна работна заплата за дружеството и б.”б” – след приключване на финансовата година управителят има право на допълнително възнаграждение в размер на 10% от чистата печалба.
Като се позовал на обстоятелството, че според договора осигуровките се дължат от дружеството съдът приел, че последното следва да прави отчисления за заплащане и на възнаграждението на управителя. В Устава на ТФ на С. лимитативно били изброени дейностите, за които могат да се използват средствата на Фонда, сред които не попада възнаграждението на управителя на [фирма]. В него изрично се препращало към разпоредбите на ТЗ, съобразно чл.141, ал.7 и 2 ТЗ от които ролята на ОС при Е. се изпълнява от принципала. Въз основа на това е прието, че страна по договора е С. чрез Творческия му фонд, но длъжник на задължението за възнаграждение на управителя е търговското дружество. От това е направен извод, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е [фирма], а не ответника С., а като за това сочели и твърденията на ищеца в ИМ, че с цел да не се изчерпват средствата на предприятието той и другите служители не са получавали пълния размер на възнаграждението.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преценката на мотивите на решаващия състав налагат извода, че поставеният от касатора въпрос, който уточнен от настоящата инстанция, съобразно постановките в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС е кой е легитимиран да отговаря по иска – Съюза на българските художници, доколкото договорът за управление е сключен от него или търговското дружество [фирма], осъществява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за изхода на делото.
По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК. Противоречивото му разрешаване, което се установява и от цитираните от касатора съдебни актове е преодоляно с Решение № 159 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1127/2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото със задължителна според ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС сила за съдилищата е прието, че едноличният собственик на капитала сключва договор за възлагане на управление от името на дружеството и тъй като той поражда последици за него, то предявените искове по чл.280 ЗЗД следва да бъдат насочени към дружеството. В този смисъл е и разрешението, дадено от въззивния съд по поставения въпрос, поради което искането за допускане на касационно обжалване поради отсъствие на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не следва да се присъдят поради липсата на доказателства за извършване на такива пред касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1175 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 280/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: