3
определение по гр.д.№ 2652 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
[населено място], 20. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2652 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. К. срещу решение № 360 от 19.12.2012 г. по в.гр.д.№ 780 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с което е изменено решение № 218 от 24.03.2011 г. по гр.д.№ 936 от 2010 г. на Хасковския районен съд, като е отхвърлен предявения от Д. К. Д. срещу Г. Р. К. иск за делба на недвижим имот- втори етаж от сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 77195.721.139.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на задължителна и незадължителна практика на съдилищата и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпросите: за основателността на иска за делба, за разпределение на доказателствената тежест между страните в производството по делба и за точното приложение на императивни норми като нормите на чл.235 от ГПК, чл.188 от ГПК /отм./, чл.154 от ГПК и чл.127 от ГПК /отм./. Като практика, на която обжалваното решение противоречи, са посочени: решение № 752 от 18.11.1988 г. на ВС, Трето г.о., решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д.№ 2219 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 528 от 08.07.2005 г. по т.д.№ 17 от 2005 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 6836 от 15.12.1999 г. по адм.д.№ 5377 от 1999 г. на ВАС, Четвърто отделение.
Ответниците по касационната жалба С. К. Д. и Д. К. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за делба срещу Г. Р. К. /преживяла съпруга на наследодателя К. Д. К., починал на 27.01.1999 г. и оставил за наследници съпругата и двама сина от първия си брак- Д. и С./, въззивният съд е приел, че след смъртта на съпруга си К. К. Г. К. не е придобила по наследство част от процесния втори етаж от къщата, тъй като извършеното от К. К. разпореждане с процесния имот в полза на сина му С. Д. е действително, а Г. К. не е направила искане по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на К. К..
С оглед на тези мотиви на въззивния съд, посочените от касаторката въпроси не са относими към обжалваното решение, за правилността на което от значение е единствено обстоятелството дали съдът може служебно да намалява дарения и завещателни разпореждания и да възстановява запазена част от наследството в полза на наследник, който не е направил такова искане- въпрос, по който няма противоречие между задължителната практика на ВКС и приетото в обжалваното решение на Хасковския окръжен съд. Поради това касационното обжалване на това решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 19.12.2012 г. по в.гр.д.№ 780 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е изменено решение № 218 от 24.03.2011 г. по гр.д.№ 936 от 2010 г. на Хасковския районен съд, като е отхвърлен предявения от Д. К. Д. срещу Г. Р. К. иск за делба на недвижим имот- втори етаж от сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 77195.721.139.1.2. по кадастралната карта на [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.