О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 265
гр. София 20. 05. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2277/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. В. Я. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 688 от 22.11.2012г. по гр.д.№ 1024/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът М. П. В. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна, както и че не са формулирани канкретни правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК като предпоставка за да бъде допусната за разглеждане по същество. Претендира разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е предявяване на установителен иск за собственост между страни, между които се е развило производство по чл.108 ЗС и в кои хипотези. Поддържа се, че предявеният иск е допустим, защото в предходното производство по иска по чл.108 ЗС не е разрешен спора дали ответниците са собственици на имота.
Русенският окръжен съд е приел с обжалваното решение, че по гр.д.№ 730/2009 г. е бил предявен ревандикационен иск от ответника по настоящото дело М. П. В. против Я. В. Я., П. К. В. и М. В. Я. за предаване на владението на същия имот, който е бил уважен и те са осъдени да му предадат владението. При предявен иск за собственост , ответниците са длъжни да изчерпят всичките си изключващи правото на собственост на ищеца основания като всички възражения възникнали и съществували до приключване на делото се преклудират , независимо дали са били предявени. След като по приключилото с осъдително по отношение на ответниците решение дело, те не са твърдяли, че са придобили право на собственост от други съсобственици на сградата , а тези твърдения се основават на договори, който предхождат по време иска по чл.108 ЗС, то предявеният в настоящото производство установителен иск за собственост е процесуално недопустим.
По разгледания процесуален въпрос за допустимостта на производството ВКС се е произнесъл с решение № 904 от 07.12.2004 г. на ВКС, І г.о. В това решение също както и в обжалваното е прието, че с уважаване на ревандикационния иск се разрешава със сила на присъдено нещо спора за собственост между страните в полза на ищците включително и когато ответниците твърдят, че са имали и други възражения срещу ищците, но не са ги предявили по делото. При наличие на съдебна практика на ВКС по поставения от касатора процесуалноправен въпрос , която е съобразена в обжалваното решение, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се разглежда по същество.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за адвокатска защита и съдействие от 01.03.2012г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 688 от 22.11.2012г. по гр.д.№ 1024/2012г.
ОСЪЖДА Я. В. Я. да заплати на М. П. В. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: