3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1436/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№92692/17.9.2012 г., подадена от адв. С. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – , против решение от 21.5.2012 г. по гр.д.№2615/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.7.2010 г. по гр.д.№18334/2009 г. по описа на Софийския районен съд, , 61 състав, с което предявените от К. П. П. от [населено място] против [фирма] – , искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 КТ. До този извод Градският съд е достигнал обсъждайки събраните по делото доказателства, от които не се установява, че процедурата по цитираната правна норма е спазена. До този извод съдът е стигнал установявайки, че е налице противоречие между изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение и писменият отговор на работодателя. Прието, че писмените обяснения на служителя визират друго действие, извършено от него, а протоколът от 05.02.2009 г., сочи на отказ от даване на обяснения, във връзка с посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор по дисциплинарен ред – уронване доброто име на предприятието. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и И. също не се установява работодателят да е поискал обяснения от служителя във връзка с нанасянето обиди на прекия ръководител, което е послужило да налагане на дисциплинарното наказание, поради уронване престижа на предприятието.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. “Допустимо ли е съдът да приеме, че фактите, за които е съставен документа не са доказани, без да се открие производство по чл.193 ГПК, относно съдържанието на документа ?”, и
2. Когато страната е оспорила частния документ по отношение на неговото съдържание и дата, но съдът не се е произнесъл по неистинността на съдържанието му, следва ли да се приеме, че фактите, удостоверени в документа са верни ?”
Като основание за допускане на обжалваното решение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. В. Д., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
И по двата поставени въпроса въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като решаващи изводи по тях няма. Крайните решаващи изводи на съда са обвързани, освен с оспорване на представените писмени доказателства, и с показанията на разпитаните по делото свидетели, във връзка с основанието за налагане на дисциплинарното наказание – “уронване доброто име на предприятието”. Въз основа на показанията на свидетелите, работещи в ответното предприятие и ангажирани като такива от него, въззивната инстанция е достигнала до извод, че от ищеца не са поискани обяснения по смисъла на чл.193 КТ, във връзка с основанието за налагане на дисциплинарното наказание.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 750 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.5.2012 г. по гр.д.№2615/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б въззивен състав, в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, по касационна жалба, вх.№92692/17.9.2012 г., подадена от адв. С. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – .
ОСЪЖДА [фирма] – , [улица], да заплати на К. П. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], вх., ет., ап., деловодни разноски в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: