2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 21.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2684/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция „М.”, [населено място], подадена от пълномощниците и юрисконсулт Г. Д. и юрисконсулт М. Е., срещу определение №3515 от 12.12.2012 г. по ч. гр.дело №3541/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №15738 от 05.11.2012 г. на Варненския районен съд по гр. дело №11382/2012 г. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изпращане делото по подсъдност на Софийския районен съд. Въззивният съд е приел, че предмет на делото са трудови спорове – предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, поради което подсъдността трябва да се определи съобразно разпоредбата на чл.114 ГПК.
Ответницата Ю. А. Д., [населено място], оспорва частната жалба.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали може подсъдността да се определи съобразно разпоредбата на чл.114 ГПК, след като трудовото правоотношение с ищцата е прекратено и тя вече не полага труд при работодателя си. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика / определение №582 от 13.10.2010 г. по ч. гр. дело№422/2010 г. на ВКС, IV г.о./. Според нея подсъдността по чл.114 ГПК е приложима при искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като ищецът може да ги предяви по мястото, където обичайно е полагал своя труд преди прекратяването на трудовото правоотношение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3515 от 12.12.2012 г. по ч. гр.дело №3541/2012 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.