О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 22.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1269/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1165 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 958/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 620/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] обективно съединените искове с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 85 548.88 евро, представляваща стойността на 17 рулона, както и за сумата 6 837.59 лв., представляваща платено жп. навло за три вагона от Вучитрън-К. до Д. по договор за международен превоз от 11.12.2006 г.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Неправилно въззивният съд разгледал исковете по чл.373 ТЗ, вместо по приложимия закон – Единните правила СИМ към Конвенцията за международен железопътен превоз.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ как следва да се процедира в случаите, в които поради смяна на състава в решението е дадена квалификация на иска, различна от посочената в доклада по чл.146 ГПК; 2./ Когато спорът безспорно е подчинен на режима на Единните правила за договора за международен железопътен превоз, кои норми следва да се прилагат – специалните или тези на ТЗ. 3./ какви са правомощията на ВКС, ако въззивната инстанция потвърди неправилната квалификация, дадена от първостепенния съд.
Ответната страна [фирма] в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.82 ЗЗД във вр. с чл.373, ал.1 ТЗ, въззивният съд приел за установено въз основа на представените по делото товарителници, че между NEWCO LLAMKOS STEEL, L.L.C. L, в качеството му на превозвач, [фирма] като превозвач и ищецът [фирма] е сключен договор за международен железопътен превоз на товари, като с посочените в тях вягони са превозвани рулони от поцинкована ламарина от гара Волково, М. през гара Драгоман за гара Б.. На 17.12.2006 г. между гара М. и гара Долно К. процесните вагони дерайлирали, при което от тях са изпаднали и са увредени натоварените в тях 17 броя рулони с поцинкована ламарина, като според Протокола на съставената анкетна комисия причината за произшествието е неправилното укрепване на товара, като не била спазена схемата за натоварване на рулони от ламарина /легнали/, не се вписвали в лявата крива при движението на влака в района на гара М. и дерайлират в ляво по посока на движението на влака, в нарушение на чл.190, ал.1, т.17 от Наредба № 58. Като се позовал на чл.23, параграф 3 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз, според които превозвачът се освобождава от отговорността за повреди на товара, когато същите произтичат от специфичните рискове, присъщи на един от посочените фактори, сред които в б.”с” е посочен неправилно натоварване на стоките поради неспазване на схемата на натоварване на изпращача, е прието, че в случая ответникът не носи отговорност за настъпилите вреди, тъй като последиците от лошото натоварване не са могли да бъдат избегнати и предотвратени предвид факта, че товарът е бил под контактна мрежа и не е могъл да се извърши визуален преглед на същите. С решението при условията на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е приел за установено, според което непосредствено преди настъпване на вредата е била извършена месечна ревизия на съоръженията на гара М. и не е билра установено техническа неизправност по железния път в участъка, в който е настъпило дерайлирането, че състоянието му отговаря на изискванията на „Инструкция за устройство и поддържане на железния път, горното строене и железопътните стрелки.”, което обусловило изводите му, че не са опровергани констатациите в цитирания протокол за вероятната причина за дерайлиране на влака. Установено е по скоростомерната лента, че в процесния участък влаковата композиция се е движила със скорост 23 км./ч. при позволена 40 км./ч. Посочено е в заключението, че според CIM, Член 13 натоварването се извършва по споразумение между изпращача и превозвача, а при липса на такова е в тежест на изпращача. Последният има право по Член 11, § 3 да изиска от превозвача да извърши проверка на състоянието на товара, като резултатът се отразява в поле № 48 на товарителницата. Такива в процесните не са отразени, т.е. изпращачът не е изискал такава проверка. При невъзможност да се извърши исканата проверка се поставят съответните обозначения според причините, поради която тя не може да се извърши. В случая между железниците е уговорена схема за натоварването поради липса на предвидени схеми в Указанията за натоварване към RI. С КП от 15.01.2007 г. е било констатирано, че причина за дерайлирането е „неправилното укрепване на товарите в 3-те вагона, с което не е спазена схемата за натоварване на рулони от ламарина върху метален под (легнали). Първият съд отхвърлил исковете, квалифицирани по чл.82 ЗЗД във вр. с чл.373, ал.1 ТЗ, който приел, че ищецът не е опровергал констатациите в протокола относно причините, довели до дерайлирането, а те според него се дължат на лошото състояние на вагоните, които не били проверявани от вагон-ревизори. Натоварването според съда е в тежест на изпращача, а от друга страна за превозвача не съществува задължение да проверява дали товарът е правилно натоварен и укрепен, като тази проверка се извършва само при поискване от изпращача, каквото искане не е било налице в случая.
По повод доводите на ищеца-касатор, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.82 ЗЗД във вр. с чл.373, ал.1 ТЗ, вместо по предявения такъв по чл.23, пар.1 във вр. с чл.44, пар.1, б.”б”, чл.45, пар.3 във вр. с чл.44, пар.3 от Единните правила към Конвенцията за договора за международен железопътен превоз CIM, притурка В, както бил квалифициран с доклада по чл.146 ГПК, въззивният съд изрично е изложил, че тези норми като специални са приложими към преценката на изправността на превозвача, но подчинеността на договора за превоз на специалните правила обуславя само изричното им съблюдаване от страните, но при нарушението им се ангажира договорната отговорност по предвидения от националния ни закон ред – чл.82 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правомощията на въззивния съд по отношение на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация са определени в закона. Въззивният съд не е обвързан от приетото от първоинстанционен съд правно основание на иска, но само ако приеме, че е искът е разгледан на непредявено основание, той обезсилва решението на първоинстанционния съд и връща делото, за да бъде разгледан искът на предявеното основание. В случая преценката на мотивите на обжалваното решение обосновава извод, че въззивният съд не е констатирал противоречие между дадената с доклада по чл.146 ГПК квалификация на иска и правното основание, на което са разгледани от първоинстанционния съд, доколкото преценката налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника-превозвач за претърпените от ищеца-касатор вреди, е преценявана с оглед приложимите специални правила, при условията на които е сключен процесния договор за международен железопътен превоз. Правилността на дадената от Софийския апелативен съд правна квалификация на спорното право, е въпрос на основателността на касационната жалба (арг. от чл. 282, т. 3 ГПК) и не представлява основание за допускането й до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос кои норми следва да се прилагат, когато спорът е подчинен на режима на Единните правила за договора за международен железопътен превоз – специалните или тези на ТЗ непосредствено е свързан с принципния въпрос за съотношението между общ и специален нормативен акт. По този въпрос обаче не съществува неяснота, доколкото както в гражданскоправната теория, така и в съдебната практика, въпросът за конкуренцията между видовете правни норми според обхвата на случаите е получил своя категоричен отговор, а именно – при едновременно действие на две норми специалната норма отменя общата, с която практика въззивното решение изцяло е съобразено.
Изложеното позволява да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационна инстанция разноски в размер на 3 937.36 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 13.12.2011 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1165 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 958/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 3 937.36 /три хиляди, деветстотин тридесет и седем лева и 36 стотинки/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: