О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 28.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3077 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. М. срещу въззивно решение № 1869 от 04.12.2012 г. по възз. гр.д. № 2262 /2012 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 1800 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 17518 /2010 г. на Пловдивския районен съд, г.о., по допускане на делба между бившите съпрузи А. С. М. и П. И. М. на апартамент в частта относно квотите – по 1 /2 идеална част и вместо това е определил квоти – 3 /4 ид.ч. за А. С. М. и 1 /3 ид.ч. за П. И. М.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна А. С. М. твърди, че не са налице снования за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Иска се делба на апартамент, придобит от ж.с.к. по време на брака между страните, впоследствие прекратен с развод, ищецът е поискал определяне на дял от 3 /4 ид.ч. въз основа на твърдения за трансформация на негови лични средства в придобиването на апартамента (с правно основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.)) – дарение от родителите му на вложени в изграждането на апартамента парични средства.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с исковата си молба ищецът А. С. М. е направил искане с правно основание чл.21,ал.2 СК (отм.) въз основа на твърдение за трансформация на лични средства – че е отрекъл съвместния принос в придобиването, т.к. то е извършено с лични средства,;
С доклада си първоинстанционният съд е приел, че ищецът е направил възражение за частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот (л.24.) и че е негова тежестта да докаже фактите, на които го основава.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на писмени доказателства – документи, съставени от ж.с.к. и съдебно-счетоводна експертиза е установил общата стойност на заплатените общо за придобиването на апартамента суми и от кого са извършени плащанията, както и точната стойност на заплатените от бащата на ищеца, както и общо от бащата на ищеца и ищеца суми и че те представляват по-голяма част от претендираната от ищеца част. Въз основа на свидетелските показания на майката на ищеца, преценени в съвкупност с останалите събрани доказателства, въззивният съд е установил дарствените намерения при прехвърлянето от родителите на А. С. М. по отношение на него, което съдът е приел, че се презумира съгласно установената съдебна практика до опровергаването и, каквото не е извършено от ответната страна при лежаща върху нея доказателствена тежест. Въззивният съд е приел, че свидетелските показания на майката на ищеца са за непосредствени възприятия, последователни и логични, подкрепят се от писмените доказателства и заключенията на експертизата и не се опровергават от показанията на свидетелите на ответната страна, чиято свидетелка изобщо няма впечатления за начина на плащане на строежа на апартамента. Въз основа на извода за платената от бащата на ищеца част от сумата и на прехвърлянето на правата му върху ищеца с дарствено намерение въззивният съд е приел, че презумпцията за съвместен принос, установена с разпоредбата на чл.19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.) е оборена и трансформацията на лични средства от ищеца на основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) за претендираната от него част доказана (доколкото се претендира по-малка част от доказаната). Въззивният съд е изложил мотиви за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че искането на ищеца А. С. М. е с правно основание чл.28,ал.3 СК от 1985 г. (отм.).
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали въззивният съд не е допуснал нарушение на правилото на чл.266,ал.1 ГПК, като е допуснал ищецът да наведе ново обстоятелство за трансформация на лични средства в придобиването на имота, не е обуславящ, т.к. тези обстоятелство и основаното на тях искане за определяне на по-голям дял на основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) е наведено с исковата молба и въззивният съд е изложил мотиви за това.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали въззивният съд не е допуснал нарушение на правилото на чл.172 ГПК, като е дал вяра на свидетелските показания на майката на ищеца без да ги прецени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, не е обуславящ, защото въззивният съд е изложил мотиви за съвкупната си преценка на тези показания с всички други доказателства по делото, основната част от които писмени и за причините да ги кредитира.
И. от жалбоподателя въпрос : дали изводите на въззивния съд за извършено дарение, основани на свидетелски показания, са обосновани, представлява довод за неправилност по чл.281 ГПК, който не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а следва да бъде разгледан само ако такова бъде допуснато.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали извода на въззивния съд, че ответникът П. М. не е опровергала презумпцията за дарствено намерение в отношенията родител – дете не представлява процесуално нарушение, доколкото в доклада по чл.146,ал.1,т.5 ГПК не е посочено ответникът П. М. да има такава доказателствена тежест, не е обуславящ, доколкото мотивите на въззивния съд са цитирани извън контекста, както беше установено въззивният съд е приел, че А. С. М., който твърди трансформация на лични средства, е доказал извършени от баща му плащания за изграждането на апартамента и дарствено намерение по отношение на него за това, а насрещната страна П. М. не е опровергала извършеното доказване. Добавката накрая на този извод, че ответната страна П. М. носи тежестта за опровергаването не променя смисъла на извода, че е проведено главно и пълно доказване и че не е опровергано.
И. от жалбоподателя материалноправен въпрос : ако по делото не е доказано дарение на средства само за единия от съпрузите за закупуване на недвижим имот, липсва пряко и пълно доказване на тези факти, следва ли съдът да приеме, че презумпцията общност на придобитото по време на брака имущество е оборена не е обуславящ, доколкото въззивният съд е изложил мотиви за това, че трансформацията на лични средства от ищеца в придобиването на процесния апартамент е доказана. Доколкото във въпроса се съдържа твърдение, че изводите не са обосновани, който представлява довод за неправилност по чл.281 ГПК вече беше изложено, че такъв довод не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а следва да бъде разгледан само ако такова бъде допуснато.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна А. С. М. претендира разноски и с представения договор за процесуално представителство е доказал, че е уговорил и заплатил сумата 300 лева за процесуално представителство, с оглед изхода от това производство искането му е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1869 от 04.12.2012 г. по възз. гр.д. № 2262 /2012 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о.,
Осъжда П. И. М. да заплати на А. С. М. сумата 300 (триста) лева за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.