О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 289
гр. София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 1692/ 2013 г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия , за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. „А. солници” [населено място] е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-134 от 31.10. 2012г. по гр.д.№ 1422/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Вторият ответник [фирма] [населено място] също счита, че касационното обжалване не следва да се допуска. Претендира присъждане на разноски.
Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд – [населено място] №61/17.05.12г. по гр.д.№831/11г., с което са отхвърлени исковете на Б. „А. солници” [населено място] за осъждане на „С. П.” – Е. – [населено място], да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор 57491.505-16 по КККР на [населено място] и за приемане за установено по отношение на „Т.” – АД, че ищецът е собственик на този имот.
Въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 2 ал.3 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху имотите, включително и национализираните по реда на ЗНЧИМП /отм./ изискват към датата на влизане в сила на закона имотите да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон , както и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Съобразявайки се ТР 1/1995г. съдът е приел, че в случая последната предпоставка не е налице, защото процесният имот е бил застроен от Г., респ. правоприемника му Д. „Т.” с постройки и не съществува във вида, в който е отчужден.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът: необсъждането на всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и неизлагане на мотиви относно всички фактически и правни основания , водещи до извод за уважаване на иска вместо отхвърлянето му, съставлява ли основание за отмяна на обжалваното решение. Така както е формулиран, без да е посочено кои доказателства не са обсъдени и с какво те биха довели до различни правни и фактически изводи, въпросът представлява касационен довод по чл.281 ГПК и не е относим към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
2. Материалноправният въпрос : отстъпването от държавен орган на държавно предприятие безвъзмездно ползването на постройка –склад , без теренът да е отстъпван и заплащан, пречка ли е за реституция екс леге по реда на ЗВСОНИ. Този въпрос е разрешен в ТР 1/1995 г. като е прието, че съществено значение за установяване дали имотът съществува реално до размерите, в който е отчужден е застрояването му след одържавяването, без да е необходимо теренът да е отстъпван и заплащан от държавно предприятие. С това тълкуване въззивният съд се е съобразил.
3. Въпросите : фактическото установяване налице ли са предпоставки за реституция, включва ли и преценка на характера на извършеното строителство дали то е законно или незаконно и наличието на незаконно строителство, осъществено от ползувател пречка ли за възстановяване на собствеността също не са относими към основанието по чл.2 ал.1 ЗВСОНИ, от което извежда правото си на собственост Б. „А. солници” [населено място]. Изискването за законност на строителството е въведено с приетата с § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ нова разпоредба та чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, предвиждаща възстановяване на собствеността не само върху отнетите по силата на изброените в чл.2 ал.1 ЗВСОНИ закони, но и на завзетите от държавата без законно основание и разрешенията в ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК във връзка със законността на строителството се отнася само за основанието по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора се дължат разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв., представляващо платено възнаграждение на адв.М. Р. по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2013г.4.
На ответника [фирма] [населено място] не следва да се присъждат разноски, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-134 от 31.10. 2012г. по гр.д.№ 1422/2012г.
ОСЪЖДА Б. „А. солници” [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: