О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 май, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2076/13 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на С. Д. П. и А. Х. П. от [населено място] срещу определение от 07.03. 2012 г. по ч. гр.д. №9914/2011 г. на СГС , ТК,7- ми състав, с което е потвърдено първоинстанционното определение №от 30.06.2010 г. на СРС, 34 с-в, по гр.д. №28683/2010 за прекратяване на производството по иска на жалбоподателите като ищци срещу Кооперация „В.-София“ –гр.София за прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на уговорката в чл.4 от Договор за паричен заем сключен между страните на 17.04.2008 г. относно размера на договорната лихва на за намаляване на размера на договорената в чл.8 от същия неустойка за забава на основание чл.92 ал.2 ЗЗД. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществиено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Претендира присъждане на разноски в размер на 100 лева-възнаграждение за адвокат.
Допускането на касационното обжалване не е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване като недопустимо производство по исковете на двамата жалбоподатели за нищожност на уговорката за договорна лихва в договора за паричен заем и за намаляване на уговорената в същия договор неустойка за забава, съдът се е позовал на издадената в полза на кооперацията –ответник по настоящия иск заповед за незабавно изпълнение на парично вземане въз основа на документ за сумите: 18 000 евро–главница,5040 евро -лихви за месеците септември, октомври, ноември и декември 2008 г. и за първите три месеца на 2009 година и 10 000 евро-неустойка. Въззивният съд е приел, че тази заповед е влязла в сила, доколкото ищците-длъжници в заповедното производство не са подали възражение по чл.414 ал.1 ГПК в законовия срок, нито са предприели евентуално защитата по реда на чл.423 ГПК , при положение, че са били лишени от защита чрез възражение срещу заповедта. Следователно, с оглед разпоредбата на чл.424 ГПК визираща възможност за преразглеждане дължимостта на вземането предмет на спора в заповедното производство, само с оглед нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, съдебният състав е счел, че основанията на които ищците предявяват исковете си по чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.2 ЗЗД са преклудирани от действието на самата заповед по чл.417 ГПК и не могат да се предявяват по исков ред.
От страна на частните жалбоподатели не се поставят като обуславящи изхода на спора правни въпроси, съгласно изискванията за допускане до касация в чл.280 ал. ГПК, които да се подложат на дискреция по законовите критерии за това в чл.280 ал.1, тт1-3 ГПК, което само по себе си е основание за недопускане до касация/ т.1 от ТР 1/19.02.2020 г по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК/. В частната касационна жалба се навеждат доводи и се сочи практика по материалноправния спор-предмет на исковете, производството по които е прекратено с обжалваното определение, вместо по процесуалноправния –за допустимостта на тези искове, при наличие на влязла в сила заповед по чл.417 ал.1ГПК.
С оглед правна яснота следва само да се има в предвид, че относно последиците на влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК е налице практика на ВКС формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК: определение №194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 772/2009 г. на Второ т.о. , определение №104 от 06.03.2013 г. по ч.гр.дело 1504/2013 г. на Второ г.о. и много други и разрешението по този въпрос в обжалваното определение не е в противоречие с тази практика.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване. На ответната страна се дължи присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 100 лева–възнаграждение за адвокат, съгласно отбелязването в самото адвокатско пълномощно към отновора на частната касационна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.03. 2012 г. по ч. гр.д. №9914/2011 г. на СГС, ТК, 7-ми състав.
ОСЪЖДА С. Д. П. и А. Х. П. от [населено място] да заплатят на Кооперация“В.-СОФИЯ“- [населено място] сумата от 100 лева- общо разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: