3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 29.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №10/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6866/05.7.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – Д.а. за б. при М. с. – , против въззивно решение от 05.6.2012 г. по гр.д.№8883/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д въззивно отделение.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.01.2011 г. по гр.д.№34977/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, ІІ ГО, 58 състав, с което са уважени предявените от Л. Д. В. от [населено място] против Д. а. за б. при М. с. – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратява не на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради неизвършването на подбор от страна на работодателя. Съдът е стигнал до извод, че подборът е задължителен, тъй като се съкращават две от четирите по щата бройки за еднородни длъжности, както и че длъжността на ищцата не е единствена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице противоречие с практиката на ВКС по определящия изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.328, ал.1, т.2, пр.ІІ КТ и чл.329 КТ, а именно “задължителен ли е за председателят на Д. подбора по реда на чл.329 КТ, когато се съкращава единствена бройка?”. Като основание за допускане на обжалваното решение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Л. Д. В., посредством процесуалните си представители адвокати И. С. и М. А., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не съответства на правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. На този въпрос съдебната практика е дала отговор в редица решения. Обуславящият изхода на спора извод на СГС е, че “подборът е задължителен, тъй като се съкращават две от четирите по щата бройки за еднородни длъжности, както и че длъжността на ищцата не е единствена.” Поради това материалноправният въпрос, който касационният жалбоподател следваше да постави е “Следва ли работодателят да извърши подбор, когато се съкращават две от четири щатни бройки за длъжности с еднакво наименование и обусловен ли е подборът от това дали бройките от тези длъжности за еднородни или не ?”. Такъв въпрос обаче не е поставен, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и оглед приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 170 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.6.2012 г. по гр.д.№8883/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д въззивно отделение, по подадената от ответника по исковата молба – Д. а. за б. при М. с. – , касационна жалба, вх.№6866/05.7.2012 г.
ОСЪЖДА Д. А. ЗА Б. ПРИ М. С. – , [улица], да заплати на Л. Д. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], блок , вх., ет., ап., деловодни разноски в размер на 170/сто и седемдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: