4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1201/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12622/21.12.2012 г., подадена от адв. Ц. Г., процесуален представител на ищеца Е. Д. Д. от [населено място], против решение №1778/08.11.2012 г. по гр.д.№126/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.11.2011 г. по гр.д.№2595/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, І-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. Д. от [населено място] против Х. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 11000 лева, частичен иск от сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статия, публикувана на 14.6.2006 г., в специализираното немско ловно списание “В. ”, бр.12/2006 г., като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните доказателства и направените СМЕ е доказано по един несъмнен начин, че въззивникът – ищец, не е доказал неимуществените вреди, които твърди, че са му причинени, следствие на публикуваната от ответника процесна статия. Досежно влошеното здравословно състояние, съдът е стигнал до извод, че то е започнало през втората половина на месец юни 2006 г., а въпросната статия е публикувана през месец декември 2006 г. Освен това е прието, че видно от представените доказателства, т.е. публикацията на CIC/световна ловна организация от месец май 2006 г./, и материалите по делото, е видно, че е отменен световен рекорд за трофей от благороден елен. Изложени на изводи, че с оглед практиката на ВКС, в случаите на деликт, когато се твърдят клеветнически обстоятелства, се отнасят до случаите, когато има влязла в сила присъда по наказателно дело, а настоящия казус не е такъв, поради което не е налице фактическият състав на непозволено увреждане, тъй като не е установено по несъмнен начин приписваните злепоставяния на ищеца, чрез публикацията, а оттам и влошаване на здравословното му състояние. И бизнес, и поради което отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД не може да се ангажира. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че отговорност по чл.45 ЗЗД ответникът не следва да носи, тъй като, твърденията в статията не са автора й, а на трето лице, което е посочено в статията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че същественият за спора материалноправен въпрос е за преценката на поведението на ответника – дали той е действал противоправно или в рамките на правото на мнение и информация и гарантираната свобода на печата, а процесуалноправният въпрос е кой носи доказателствената тежест за доказване на истинността/неистинността/ на клеветническите твърдения. Сочи се, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на другите съдилища по приложението на чл.45 ЗЗД. Като основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация Х. Х., посредством процесуалния си представител – адв. В. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от поставените въпроси е фактически, а не правен, и отговорът по него е в зависимост от ангажираните по делото доказателства, т.е. отговор може да бъде даден с оглед наведените в касационната жалба оплаквания.
От друга страна, вторият въпрос е неотносим, тъй като в изводите си въззивната инстанция не го е обсъждала, а е обсъждала наличието или липсата на влязла в сила присъда по наказателно дело, както и факта, че изнесеното в статията не е мнение на автора, а на трето лице, което е цитирано.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1946 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №1778/08.11.2012 г. по гр.д.№126/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, по подадената от адв. Ц. Г., процесуален представител на ищеца Е. Д. Д. от [населено място], касационна жалба, вх.№12622/21.12.2012 г.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], кв. Д., [улица], да заплати на Х. Х. от Ф. Р. Г., пощенска кутия , Н., [улица], З., чрез адвокат В. Н. – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1946/хиляда деветстотин четиридесет и шест/ лева.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: