. стр. от определение по гр.д. № 1268/2013 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 692
София, 29. май 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1268 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5392/23.07.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 13668/2010, с което е потвърдено решение № ІІІ-80-160/30.04.2010 на Софийския районен съд по гр.д. № 1400/2009, с което е уважен предявеният иск за увеличаване на издръжката на ненавършило пълнолетие дете от родител със сумата 92,50 лева месечно и добавка от 87,50 лева месечно, считано от 01.12.2009 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването им, както и с добавка от 35,00 лева за срок от 14 месеца, считано от 01.12.2009 г.
Недоволен от решението е касаторът Н. К. К., представляван от адв.адв. О. П. и П. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалнаправни въпроси които обусловат решението по делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Е. Н. К., представлявана от адв. А. Г. от ПАК прави отвод за недопустимостта й, тъй като паричната оценка на всеки от трите предявени иска е под 5.000 лева и евентуално я оспорва, като счита, че от изложените в жалбата касационни оплаквания не са изведен обуславящи решението правни въпроси нито е обосновано значението ум за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Касациионната жалба съдържа оплаквания за наличието на поредица съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване (и след това изложениете на касационните основания) е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но не е посочено кои са тези правни въпроси. Съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 ВКС, ОСГТК по гр.д. № 1/2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5392/23.07.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 13668/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.