4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София 30.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 154/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] /н/ – Е. Т. срещу въззивно решение № 1810 от 28.11.2011 г. по т.д.№ 307/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено решение от 05.11.2009 г. по гр.д.№ 71/2009 г. на СГС, VІ-10 състав в частта, с която на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ договор от 28.08.2002 г., обективиран в нот.акт № 144, т.ІІІ, рег.№ 20220, д.№ 544/202 г. на нотариус А. Ч., както и нотариален акт за поправка на нот.акт № 11 от 18.09.2002 г., т.ІV, рег.№ 21997, д.№ 611/2002 г., по силата на който [фирма] прехвърлил на [фирма] собствеността върху подробно индивидуализираните в исковата молба и нотариалните актове недвижими имоти с цена 1 656 483.70 лв., с която сума купувачът се задължил да погаси задълженията на просрочените от продавача банкови кредити по два договора съответно с [фирма] от 15.09.1995 г./погрешно записана годината 2005/ и с ТБ [фирма] /н/ от 20.04.1992 г., като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения отменителен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на въззивното решение, за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Касаторът поддържа, че промяната в договора за продажба не го конвертира в договор за дарение и не изисква предявяване на нов иск или изменение на основанието му. Счита, че вещно-прехвърлителния му ефект е настъпил към датата на сключване на договора, с който е уговорена продажна цена, а не с поправката на нот.акт, с която е заменен начина на плащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Ответникът [фирма] /н/ не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, след преценка на събраните по делото доказателства – приватизационен договор от 08.07.1999 г., с който на ответника [фирма] холдинг е прехвърлена собствеността на 81 914 броя поименни акции, представляващи 75% от капитала на [фирма], по който купувачът поел задължението да уреди и обслужи всички изискуеми задължения на [фирма] на обща стойност 200 милиона лева, като представи на продавача /Агенцията за приватизация/ споразумения с кредиторите на дружеството, в които да поеме задължение за удоволетворяването им и/или извърши плащане на задълженията, включващи и тези към ТБ [фирма], ТБ [фирма] /н/, споразумение от 28.08.202 г. между [фирма] и [фирма], с който страните се споразумели, че по сключения между тях предварителен договор за продажба на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, вместо да заплати продажната му цена, купувачът [фирма] се съгласява да поеме задълженията на продавача [фирма] към ТБ [фирма] и към ТБ [фирма] /н/ общо в размер на 1 379 306.95 щ.д., нотариален акт № 11/ 18.09.2002 г., т.ІV, рег.№ 21997, д.№ 611/2002 г. за поправка на нот.акт № 144, т.ІІІ, рег.№ 20220, д.№ 544/202 г., с който [фирма] е продал на [фирма] процесния недвижими имот за сумата 1 656 483.70 лв. на нотариус А. Ч., вписан на 28.02.2008 г. в службата по вписванията, според която поправка на стр.2-ра, ред шести и ред двадесети вместо” която сума продавачът заяви, че е получил напълно и в брой от купувача” следва да се чете”която сума ще бъде изплатена от купувача за погасяване на просрочените от [фирма] банкови кредити по договори № 335/15.09.2005 г. с ТБ [фирма], договор № 03-ОВ/20.04.1992 г. с ТБ [фирма] /н/ – [фирма], въззивният съд приел от правна страна, че сключената между страните сделка, предмет на иска по чл.646, ал.2, т.4 ГПК не е възмездна.
Според съда обстоятелството, че срещу правото на собственост върху процесния имот купувачът [фирма] се задължил да погаси задължения, които така или иначе въз основа на договора за приватизация, споразумението и новацията са били и негови, е счетено за ирелевантно за хипотезата на чл.646 ал.2, т.4 ТЗ – т.е. дали е получил малко или въобще нищо не е получил, като било релевантно това какво страните са уговорили с атакуваната сделка. Така, ако волята на страните срещу прехвърленото от продавача благо изначално е било уговорено да не получи нищо, според съдебния състав разпоредбата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, на което основание е предявен иска, била неприложима,. По това дело не можело да се разглежда предявения от синдика иск на друго от посочените в ал.2 на чл.646 ТЗ основания, доколкото съдът би се произнесъл по иск, какъвто не е предявен – основанията по чл.646, ал.2, т.2 и 4 ТЗ били различни и взаимоизключващи се, а по делото синдикът не бил упражнил правата си по чл.116 ГПК (отм.).
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулирания в изложението въпрос към кой момент следва се преценява правния характер на сделката /безвъзмезден или възмезден/ при иска на синдика по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – към датата на сключването или към датата на промяна в договорения начин на плащане на цената, без да се променя нейния размер несъмнено е обусловил изводите на въззивния съд и поради това осъществява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните от касатора решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК не доказват допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за противоречивото разрешаване на поставения въпрос. В решение 72 от 20.І.1967 г. по гр.д.№ 2107/1966 г., І г.о. е разискван въпросът следва ли да бъде оформен в предписаната в чл.18 ЗЗД форма втори договор, с който наред със задължението за заплащане на цена по първоначално сключения по този ред договор за продажба на недвижим имот, е уговорено купувачът да поеме задължение и за издръжка на продавача. Като е прието, че с този втори договор се уговаря само допълнителна цена на имота е застъпено становището, че поемането на други облигационни отношения може да бъде уговорено в допълнителен писмен акт, за който не се изисква нотариална форма. В решение № 805 от 22.01.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 46/2003 г., ІІ г.о. е прието, че изискването за форма на нотариален акт важи само за разпореждането с вещни права, като тя не е задължителна по отношение на престацията, която няма за предмет правото върху недвижимия имот и тя може да бъде подробно уредена в отделен договор. Т.е. в цитираните решения въпросът за промяната на вида на договора, а оттам и на характера му от възмезден на безвъзмезден не е стоял за разрешаване, като при това те са и неотносими към допълнителното съглашение, сключено в нотариална форма, /поправката на нот.акт/, с което по същество е изменен вида на първоначално сключения договор – от такъв за покупко-продажба в договор за дарение. Неотносимо към поставения въпрос е и Решение № 695 от 30.07.1985 г.по гр.д.№ 150/85 г., ВС, ІІ г.о., в който е прието, че продажбата на недвижим имот, прикрита като дарение е действителна, ако е извършена в предписаната от закона форма.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирано с необходимостта от конкретен правен въпрос, но ако се приеме, че това е обсъдения по-горе, то бланкетното позоваване на текста, без да е обосновано значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото изключва необходимостта от произнасянето по него от касационната инстанция.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1810 от 28.11.2011 г. по т.д.№ 307/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: