3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 30.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2461 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. против определение № 2650/11.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 411/2012 г. от единадесети състав на Апелативен съд – София.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
С обжалваното определение, съдът е отменил определение на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. В частта, с която окръжния съд е прекратил производството по предявените субективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени вреди, съдът е приел, че определението на окръжния съд е правилно и го е потвърдил. За да достигне до този извод, съдът е приел, че по отношение на тази претенция, в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби към нея са изложени три различни групи твърдения относно правопораждащите исковата претенция факти, а претенцията е обща, без да е посочено от кои действия на ответниците какво обезщетение се претендира конкретно от всеки един от ответниците. В тази насока, съдът е приел, че въпреки дадените указания за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности по исковата молба, същите не са били отстранени в тази част и е потвърдил определението на съда в частта, с която е прекратено производството по делото относно претендираните обезщетения за претърпени имуществени вреди.
С определението си, въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя в производството за отвод на съдебния състав, като неоснователно.
По делото е представено изложение на касационните основания, които според касатора водят до допустимост на касационното обжалване, предвид изискването за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК. В изложението не се съдържа правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението се съдържат оплаквания по същество на процесуалния спор, но не са сочи правен въпрос, както и в която от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК попада той, за да се направи преценка относно допустимостта на това основание на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, като в тази насока са и указанията по приложението на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да се отбележи, че основанията за отвод на съдебния състав, преценени от състава, постановил определението, не подлежи на контрол в производството по допустимост на касационното обжалване, като от друга страна не се сочи в каква насока извода на състава на САС, че не са налице основания за отвод на същия съдебен състав попада в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2650/11.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 411/2012 г. от единадесети състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.