4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 31.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2249/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „3.С. С.” АД срещу решение № 471 от 6.11.2012 г, постановено по гр.дело № 1240/2012 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 89 от 17.7.2012 г по гр.дело № 203/2012 г по описа на Районен съд-Свищов.С първоинстанционното решение съдът е признал за незаконно на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Л. К. И., извършено със заповед № 220/26.1.2012 г на управителя на „3.С. С.”АД на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ–поради закриване на част от предприятието и го е отменил, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ е възстановил ищцата на преди заеманата длъжност „оператор, сигурност, диспечер” в офис С. и й е присъдил обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа и на по-ниско платена работа в размер на 445, 78 лв за времето от 1.2.2012 г до 3.7.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че е осъществен фактическия състав на приложеното уволнително основание-закриване на част от предприятието.Ищцата Л. И. е изпълнявала длъжността „оператор, сигурност, диспечер”, а трудови са се свеждали до осъществяване на мониторинг на сигналите, подавани от охраняемите обекти в регион С..С решение на съвета на директорите е осъществено структурно изменение като дейността по следене на сигналите е прехвърлена към Централния офис в [населено място], което е наложило прекратяване на трудовите функции на ищцата, тъй като липсва възможност занапред да упражнява същите.
В изложението на основанията по чл.280 ГПК касаторът сочи, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, доколкото по така поставения материално-правен въпрос „дали при фактическото преустановяване извършването на определен вид дейност от едно търговско дружество са изпълнени елементите на фактическия състав по чл.328 ал.1 т.2 от КТ-закриване на част от предприятието”, съществува практика, която се нуждае от осъвременяване, предвид настъпили в обществените отношения и законодателството промени.Отделно от това по така формулирания въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в представените съдебни решения : от 13.8.2012 г по гр.дело № 11350/2012 г на СРС, 119 състав, решение от 28.3.2012 г по гр.дело № 36/2012 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, решение № 938 от 19.5.2012 г по гр.дело № 7556/2011 г на Районен съд –Русе, X. граждански състав.
Ответницата по касация Л. К. И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв. А. Е. от В..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.,че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
От фактическа страна по делото е установено следното :
Преди учредяване на трудово-правната връзка с ищцата на 24.1.2011 г С. на директорите на „3.С. С.” АД е взел решение за закриване на клона на дружеството в [населено място] и трансформирането му в Център за обслужване офис С. с общо 14 служители, считано от 1.2.2011 г.След тази дата, на 16.2.2011 г ответникът е сключил с ищцата безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната е приела да изпълнява длъжността „оператор, сигурност, диспечер” с място на работа-офиса в С..
Със заповед № 220 от 26.1.2012 г на управителя трудовия й договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради закриване на част от предприятието, считано от 1.2.2012 г.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че не е налице нито един елемент от фактическия състав на посоченото уволнително основание-решение за закриване на част от предприятието и реално преустановяване на дейността на офиса в С..
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Решението на въззивния съд по така формулирания въпрос е съобразено с решение № 825/25.1.2011 г по гр.дело № 1355/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, което е постановено в производство по чл. 290 ГПК и има задължителен характер.Съгласно това решение закриването на част от предприятието изисква да бъде установено в процеса окончателното преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва.
В разглеждания случай липсва валидно взето от надлежния орган – Съвета на директорите на ответното дружество решение за закриване на част от предприятието.Представеното решение, обективирано в протокол от 24.1.2011 г предхожда сключването на трудовия договор с ищцата, извършено на 16.2.2011 г, поради което е ирелевантно.След тази дата до момента на прекратяването липсват доказателства за това да е взето решение за закриване на офиса в С., за реалното премахване на дейността му или за премахване на трудовите функции на звеното, в което е работила ищцата.Работодателят, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства това каква е била дейността на офиса в С., не е ангажирал доказателства за това, че е взето решение за премахване на дейността му, няма представени предходно и последващо щатно разписание на дружеството, нито длъжностна характеристика за изпълняваната от ищцата трудова функция за да се прецени проведено ли е приложеното уволнително основание.
Не е налице касациионното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК материалноправният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.В разглеждания случай нито едно от представените от касатора решения не носи отбелязване за влизането му в сила, поради което не съставлява противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Нормата, уреждаща посоченото от работодателя уволнително основание не е неясна или противоречива, което да обосновава необходимостта от това да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството или да се касае за преодоляването на погрешните виждания на съда относно прилагането на закона.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 471 от 6.11.2012 г, постановено по гр.дело № 1240/2012 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 89 от 17.7.2012 г по гр.дело № 203/2012 г по описа на Районен съд-Свищов.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: