Определение №349 от 3.6.2013 по ч.пр. дело №1617/1617 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349
София, 03.06.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1617/2013 год.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Г. Б. и П. Д. Б. от [населено място], [фирма] и [фирма] със седалище в [населено място], чрез пълномощника им адв.М. от САК срещу определение № 402 по гр.дело № 368/2012 г на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено определение № 853/31.10.2012 г по ч.гр.дело № 657/2009 г на описа на Окръжен съд Сливен.
В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба К. чрез процесуалния си представител-главен инспектор-юрист Е.Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че искането на молителите е неоснователно, тъй като по същото вече има произнасяне от съда с определение № 160/18.3.2011 по ч.гр.дело № 657/2009 г на ОС Сливен, потвърдено с определение № 115 по ч.гр.дело № 125/2011 г на Апелативен съд Б..След постановяване на това определение не са възникнали нови факти, поради което обжалваният акт е законосъобразен.Отделно от това подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не е е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2008 г на ОСГТК на ВКС.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2008 г на ОСГТК на ВКС по въпроса относно началния момент, от който тече срокът за предявяване на искането по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, неправилно посочено като такова по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в рамките на законоустановения едноседмичен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното :
С определение № 488 от 1.12.2009 г е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от К. против Й. Б., П. Б. и представляваните от тях дружества, като едномесечен срок от приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, комисията е следвало да предяви пред съда искането по чл.28 за отнемане на имущество.Наказателното производство е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, но дадения от съда едномесечен срок за предявяване на искането по чл.28 ЗОПДИППД не е спазен, като към 2.1.11 г не са представени доказателства за предявена искова молба.Поради това на 2.3.2011 г Б. са поискали обезпечението да бъде отменено поради липсата на предявен иск.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че макар и след изтичане на едномесечния срок, даден с определението за допускане обезпечение на бъдещ иск, към момента на произнасянето такъв вече е бил предявен, поради което искането за служебна отмяна на обезпечението е неоснователно.
По посоченото в изложението касационно основание.
Тълкувателно решение № 1/2008 г на ОСГТК дава отговор на въпроса кой е началния момент след допускане на обезпечението по чл.390 ГПК вр.чл.22 ал.2 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл.28 ал.1 от същия закон.Прието е, че наличието на влязла в сила осъдителна присъда е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искането по чл.28 ал.1 и е най–ранния момент, след който може същото да се предяви пред съда.
Въпросът относно това, кой е началния момент, от който тече срокът за предявяване на иска въззивният съд е разрешил не в противоречие, а в съответствие с цитираното тълкувателно решение, доколкото е приел, че действително срокът за предявяване на искането по чл.28 започва да тече от момента на влизане в сила на осъдителната присъда-2.12.2010 г.Поради това посоченото противоречие не е налице.
Останалите въпроси поставени в жалбата-дали съдът е следвало служебно да отмени определението за допускане на обезпечение или да съобрази, че макар и след едномесечния срок, но преди молбата на жалбоподателите за отмяна на искането обезпечение, исковата молба по чл.28 от закона е постъпила в съда, са свързани с правилността на обжалваното определение, а не с основанията за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани.Отделно от това същите вече са били предмет на разглеждане и по тях Апелативен съд Б. се е произнесъл с влязло в сила определение № 115 от 11.5.2009 г по ч.гр.дело № 125/2011 г.
Следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 402 по гр.дело № 368/2012 г на Апелативен съд-Б..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top