О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 04.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание тринадесети май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1316 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С.-о. д. „М. Г. А.” [населено място], представлявано от главния художествен ръководител Г. П., чрез процесуалния му представител адв. П. Х., против въззивното решение № 384 от 25 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 567 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г., с което е потвърдено решение № 217 от 6 март 2012 г., постановено по гр.д. № 5192 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2011 г. в частта му за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Д. Д. Г. с адрес за призоваване в [населено място], Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „солист-оркестрант” и касаторът е осъден да й заплати сумата от 1532,13 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 10 ноември 2011 г. – 22 февруари 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, а в частта за отхвърляне на иска за обезщетение над посочения размер, първоинстанционното решение е отменено и допълнително са присъдени 875,50 лева обезщетение за периода 22 февруари 2012 г. – 25 април 2012 г., и са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, защото съдът не е коментирал въведеното във въззивната жалба основание за обжалване – главният художествен ръководител на касатора е обявил престой по обективни причини, произтичащи от естеството на работата, тъй като турнето, на което са заминали част от музикантите, е уговорено между чуждестранна импресарска агенция и [община], а отсъствието на музикантите е осуетило репетиционната и концертна дейност за дълъг период от време; съдът си е позволил да се намеси в правото на самостоятелна преценка на работодателя за спиране на работата, а мотивите на работодателя за това са от автономен характер и не подлежат на правораздавателен контрол; отсъствието на музикантите поради турне не е субективно причинено от работодателя, а му е разпоредено от принципала; невключването на ищцата в турнето не е зависело от волята на работодателя, като неучастващите в него са се оказали в състояние на престой; ищцата се е явявала на работното си място, но това не може да се квалифицира като „самоподготовка” по смисъла на Правилника за вътрешния трудов ред, а е задължителната за поддържане на квалификацията на всеки музикант работа с инструмента; налице е спиране на работата, обявено от работодателя с изрична заповед, ищцата се е явявала на работа и това състояние е продължило 15 работни дни в периода от обявяване на престоя до уволнението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: съдът е следвало да съсредоточи вниманието си върху това дали работодателят действително е обявил спиране на работата в ръководеното от него симфонично-оперетно дружество, без да се опитва да изследва наличието на организационно-технически причини за обявеното спиране, т.е. без да осъществява контрол върху целесъобразността на решението за спиране на работата, тъй като съдебен контрол върху автономността на това решение е изключен по силата на константната съдебна практика (сочат се три решения на ВКС по отменения ГПК и касационно решение на апелативен съд); допустимо ли е извършването на правораздавателен контрол върху решението на работодателя да обяви спиране на работата по организационно-технически причини или това решение има автономен характер и представлява предоставено от законодателя дискреционно право в полза на работодателя; достатъчно ли е да е взето от работодателя и обявено на вниманието на работниците/служителите решение за спиране на работата, за да се приеме, че е налице реално състояние на престой, или съдът е длъжен да изследва и преценява причините, мотивирали работодателя да вземе такова решение; необходимо ли е съдът да изследва наличието (осъществяването) на причината, довела до обявяване на спиране на работата, или за проверка на законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е достатъчно да се констатира продължило ли е спирането на работата повече от 15 работни дни, през време на които работникът/служителят да се е явявал на работа, без реално да е осъществявал трудовите си функции поради спиране на работата.
Ответницата Д. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователност на касационната жалба и се иска недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не е налице реално спиране на работата на ищцата – тя е изпълнявала длъжността си „солист оркестрант, като работното време е определено до 6 часа репетиции, а останалото време е самоподготовка; за периода 18 октомври – 13 декември 2011 г. за участието на симфоничния оркестър на турне са командировани част от оркестрантите, а за останалите е наредено със заповед да се явяват на работното си място; със същата заповед от 18 октомври до завръщане на участващите в турнето е наредено спиране на работата на дружеството; за процесния период ищцата се е явявала на работа и се е самоподготвяла, поради което трудовата й функция не е преустановена; спирането на работа за определени работници е незаконосъобразно – когато има спиране на работата се преценява конкретно за всеки работник дали е преустановена трудовата му функция, но не може предварително да се спре от работа работник, който след изтичане на определения в закона срок да бъде уволнен; престой е налице когато отсъстват организационни и други условия, необходими за извършване на работата, а в случая тези условия са били налице и дейността е извършвана.
К. съд приема, че жалбоподателят не е успял да посочи общото основание за допускане на касационното обжалване – да изложи правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Решаващите изводи на съда в случая са: не може отнапред да се спре от работа работник, и след изтичане на определения в закона срок този работник да бъде уволнен; налице са били организационни и други условия, необходими за извършване на работата, и дейността е извършвана.
С първия правен въпрос касаторът твърди, че съдебният контрол върху целесъобразността на решението за спиране на работата, е недопустим. Съдът обаче не е правил подобно изследване – не е подлагано на преценка дали взетото от работодателя решение за спиране на работата е целесъобразно, а съдът е посочил какви са предпоставките за уволнение по посочения текст и че всички условия за извършване на работата са били налице и тя е била извършвана. Следователно, съдът е заключил, че работникът не е бил в състояние на престой, за да може да е необходимо само изтичането на съответния период от време, което да доведе до прекратяването на трудовоправната връзка. Правен въпрос по този извод не е поставен, което прави невъзможно допускането на касационното обжалване по подобен проблем. При това положение съобразяването на представената съдебна практика не е необходимо.
Вторият въпрос също е свързан с допустимостта на правораздавателния контрол върху решението на работодателя да обяви спиране на работата по организационно-технически причини. Както е отбелязано по първия въпрос, такъв контрол не е осъществяван, поради което по този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване.
С третия въпрос се иска произнасяне дали за наличието на престой е достатъчно да е взето и обявено от работодателя решение за спиране на работата, или съдът следва да изследва причините, мотивирали работодателя да вземе такова решение. И при този въпрос се предпоставя, че е възприета от съда необходимостта да бъдат изследвани причините, довели работодателя до решението за спиране на работата. В съществуващата практика на съдилищата се приема, че съставът на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ изисква кумулативно съществуване на фактическо състояние на престой, което да е резултат от спиране на работата; не е достатъчно работникът или служителят да бездейства, а бездействието (неизпълняване на трудовите функции) следва да е резултат от спиране на работата. След като съдът е приел, че в процесния случай ищцата е изпълнявала задълженията си, то дори и да е било взето съответното решение от страна на работодателя и да са били налице причини за това, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо. Идентичен е отговорът и по последния правен въпрос.
Касаторът всъщност е пропуснал да постави основния проблем съобразно констатираните по делото данни – дали в случая ищцата е изпълнявала работата си при липсата на основната част от оркестрантите и дали обстоятелството, че се е явявала на работа, и че е извършвала дейност по самоподготовка, е достатъчно да се приеме, че не е била в състояние на престой. Липсата на правен въпрос в това отношение не дава възможност касационното обжалване да бъде допуснато по този проблем. Ето защо, независимо от интереса на касатора касационното обжалване да бъде допуснато, непоставянето от негова страна на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, води до недопускане на касационното обжалване.
Ответницата претендира заплащане на разноски за касационното обжалване, които са в размер на 810 лева по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 384 от 25 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 567 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г.
ОСЪЖДА С. -о. д. „М. Г. А.” [населено място], пл. „К. В.” № *, представлявано от Г. П. П., да заплати на Д. Д. Г., с адрес за призоваване в [населено място], [улица], № **, адв. кантора П., сумата от 810,00 (осемстотин и десет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: