О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 451 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Министерството на финансите [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 40 от 16.01.2012 год., по т.д.№ 3460/2011 год., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 31.01. 2011 год., по гр.д.№ 546/2009 год. е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 70 109.10 евро, представляваща неустойка по чл.12.2 от сключен между страните договор за доставка на мобилно медицинско оборудване от 29. 02.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска 21.01.2009 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 6 239 лв., деловодни разноски за двете инстанции, определена по компенсация.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно касаторът възразява срещи законосъобразността на извода на въззивния съд, че договорната клауза на чл.5.3 установява срок за доставка на оборудването в полза на длъжника, а не в полза на двамата съконтрахенти, считайки, че същата, като спорна между страните подлежи на изрично тълкуване по правилото на чл.20 ЗЗД, което по делото не е извършено.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовавайки се отново на поддържаното в касационната жалба оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд за уговорен в полза на длъжника срок за доставка, касаторът поддържа, че възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение на определения за значим въпрос на материалното право: „Как следва да се тълкува клаузата на чл.5.3 от договора за доставка на мобилно медицинско оборудване от 29.02.2008 година, сключен между Министерство на финансите и [фирма]?” е в противоречие с практиката на ВКС, материализирана в решения: № 81/07.07.2009 год., по т.д.№ 761/2008 год. на І т.о.; № 546/ 23.07.2010 год., по гр.д.№ 856/2009 год. на ІV г.о.; № 502/ 26. 07. 2010 год. по гр.д.№ 222/2009 год. на ІV г.о.; № 504 от 26.07.2010 год. , по гр. д. № 420 / 2009 год. на ІV г.о..
Същевременно, според изложеното, доколкото по обусловилите решаващите правни изводи на въззивния съд въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.70 ГПК и с правните характеристики, на които следва да отговаря задължението, за да се приеме, че то по естеството си предполага срок за изпълнение в полза на двете страни липсва съдебна практика, а нормата поради твърде общата формулировка „естеството на задължението” е и неясна, то този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят е посочил и процесуалнопрвания въпрос – „Следва ли съдът винаги да проверява дали са налице изключенията по чл.70 ЗЗД, при липса на изрична уговорка между страните?”, който също счита като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, а алтернативно и по въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба Софийски апелативен съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на МФ по сключения между страните договор за доставка, инсталиране и пускане в експлоатация на мобилно медицинско оборудване за нуждите на Н. съвет по етнически и демографски въпроси към Администрацията на министерския съвет от 29.02.2008 год., тъй като в рамките на срока, в който е следвало да престира изпълнителят – ищцовото ТД е предложил доставка на процесното медицинско оборудване по приложената техническата спецификация, неразделна част от същата, но то неоснователно не е било прието от получателя, което води до ангажиране договорната отговорност на последния в съответствие с неустоечната клауза на чл.12.2 за периода на установената забава.
При обосноваване на горния правен извод въззивният съд е подложил на тълкуване волята на съконтрахентите, обективирана в клаузата на чл. 5.3 от договора, като съобразявайки същата и законовото правило на чл.70, ал.2, във вр. с ал.1 ЗЗД е счел, че въведените срокове за изпълнение са договорени в полза на длъжника. Поради това, изпълнявайки предсрочно задължението си, последният е действал правомерно и като изправна страна е могъл успешно да упражни правото си на вземане за неустойка, обусловено от кредиторовата забава.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК попада единствено поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.70 ЗЗД.
По отношение на същия, обаче, не е осъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1819.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, който разрешен в обжалваното въззивно решение има обуславящо за изхода на конкретното дело значение би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на съществуващата такава, поради настъпило изменение в обществено икономически отношения и правна мисъл, при които е била възникнала, а за развитие на правото- когато приложимата правна норма е вътрешно противоречива, непълна или неясна, за да може чрез корективното и тълкуване да се преодолее породеното от нея затруднение в практиката на съдилищата, какъвто не е разглежданият случай, вкл. поради липса на въведени в изложението на касатора доводи в горепосочената насока.
Що се касае до останалите поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, то първият от тях, така както е формулиран не попада в приложното поле на касационното обжалване, доколкото е относим към фактическите, а не правни изводи на въззивния съд, тъй като разрешаването му, свързано с тълкуване на конкретната договорна клауза от сключения между страните договор е обусловено от преценката на решаващата инстанция на специфичните факти и обстоятелства по делото и на ангажираните доказателства. Правилността на тази извършена от решаващата инстанция преценка и установената въз основа на нея конкретната фактическа обстановка, като относима към основанията по чл.281, т.3 ГПК не подлежи на проверка от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК.
Другите посочени от жалбоподателя правни въпроси въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, нямат обуславящ за изхода на възникналия правен спор значение, поради което не могат да обосноват наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване, дори и да са важни- арг. от т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК и при този изход на делото в касационната инстанция, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 40 от 16.01.2012 год., по т.д.№ 3460/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: