3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 06.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3458 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 71/06.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 106/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на районен съд, с което са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че в предприятието на ответника е извършено реално съкращение в щата, като от длъжността „работник, ремонт ПЖПС ІІ ст.” Са съкратени 2 от съществуващите по старото щатно разписание 5 бройки. При това положение, извършването на подбор по чл.329 КТ се е явявал задължителен за работодателя, при извършеното съкращение в щата. Работодателят е осъществил подбор, но при извършването на проверката относно спазването на законовите критерии при подбора, съдът е установил тяхното неспазване. Съдът е констатирал, че в случая е нарушено предвиденото в нормата на чл.329 КТ равенство между двата критерия за извършването на подбор – за ниво на изпълнение на работата е предвидено оценяване с 20 точки, а за другия – квалификация – 4 точки. Освен това, съдът е констатирал, че на работа са останали лица, които са с по-ниска степен на образование от ищеца, но на тях е поставена оценка, еднаква с неговата. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания се е установило, че липсват основания, въз основа на които да се установи причина, поради която по критерия „ниво на изпълнение на работата”, на ищеца е поставена най-ниската възможна оценка, в сравнение с останалите работници, както и не се сочат доказателства от страна на работодателя, по какъв начин е събирана информация за обстоятелствата, давели до поставянето на тази оценка. Въз основа на всички тези данни, съдът е приел, че липсват доказателства за реално извършен подбор, като на това основание е приел предявените искове за основателни.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика.
Сочи се правен въпрос, относно съществуването на задължение за работодателя да посочи критерии за оценка и задължение за подробно определяне съдържанието на отделните показатели за оценяване, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по този правен въпрос положително, като това негово разрешение е в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 525/21.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1446/2009 г. на ІV г.о. и решение № 187/15.03.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3912/2008 г. Сочи се и противоречие на въззивния съд по отношение на фактическите констатации при установяване незаконосъобразността на подбора, с приетото в т.3 от ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС и на мотивите на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд е направил преценка на законосъобразността на проведения подбор по чл.329 КТ въз основа на законовите критерии, предвидени в тази норма, като даденото от него разрешение на относимия правен въпрос относно тази законосъобразност изцяло съответствуват на даденото разрешение на така поставения правен въпрос с ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика, с оглед разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С ТР № 3/20012 г. на ОСГК на ВКС се казва, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Липсата на противоречие на възприетото от съда по отношение на контрола и осъществяването върху извършения подбор с цитираното тълкувателно решение, води до липса и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Сочи се правен въпрос относно реално съществуване на съкращаване в щата, при положение, че се съкращават щатни бройки от щатното разписание на работодателя, без трудовите функции да преминават от закритите към други щатни длъжности. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, доколкото е приел, че действително е налице реално съкращение в щата на предприятието, като мотивите му за основателността на предявените искове са други – липсата на реално осъществен подбор по чл.329 КТ, който е задължителен в случая. Така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл по него и решаващите му изводи относно основателността на исковете са различни.
Останалите правни въпроси касаят възприетата от съда фактическа обстановка по делото, без да са свързани с конкретен правен въпрос. Пороците на съдебното решение – необосноваността и неправилността, поради процесуални нарушения, не са сред основанията по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до основателност на доводите за допустимост на касационното обжалване. Сочените основания не са основания по чл.280 ал.1 ГПК, а основания по чл.281 ГПК, които не подрежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като касационното обжалване е било допуснато на кое да е от основанията, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71/06.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 106/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.