3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 384
гр. София, 07.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1412/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. С. К. срещу решение № 1959 от 28.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1578/2012 г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15 000 лева до пълнопредявения размер от 60 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма]- [населено място] не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е приел, че от страна на ищеца са претърпени допълнителни неимуществени вреди/екцес/ , които са настъпи в следствие на ПТП, от което са му били причинени счупване на бедрена кост на тазобедрената става, фрактура на дясната лакътна кост, разкъсно-контузна рана на вътрешната област на десния глезен, охлузвания, на лицето, челото и носа.
Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Скания”, с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск „Гражданска отговорност”, управляван от Г. К. К.. За болките и страданията причинени от инцидентна е било присъдено обезщетение по гр.д. № 5629/2008 г. на СГС. По настоящото дело се претендират вреди от екцес изразяващи се в болки и страдания при наложилите се две допълнителни операции проведени на 24.02.2010 г. и на 08.06.2010 г. , като с втората е извършена костна автопластика и са извадени напречните винтове от хълбочната кост. При това ищецът е претърпял болки и страдания в полза на една година, особено интензивни през първите 30 дни след провеждането на втората операция. Тези операции са се наложили от значително по-бавното възстановяване от обичайното за този род телесни увреждания, които са били предмет на обезщетяване по първото дело. При определяне размера на конкретното обезщетение за неимуществени вреди от екцеса, съдът е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, отчитайки обема, характера и тежестта на уврежданията интензитета и продължителността на болките и страданията и физическите и психически последици за увредения.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, а само навежда оплаквания за заниженост на размера на присъденото обезщетение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва конкретен правен въпрос формулиран от страна на този жалбоподател, който да бъде подведен под допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал..1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда, досежно размера на обезщетението, което оплакване е ирелевантно във фазата по допускане до касация. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС няма процесуални правомощия да извлича релевантния за спора правен въпрос от оплакванията в самата касационна жалба, а от друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1959 от 28.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1578/2012 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.