О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.София, 07.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3401/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Х. И. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 251 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 91/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Тетевенски районен съд по гр.д.№ 266/ 2009 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против СД „Н. – К., С. и с-ие” (в ликвидация), [населено място], иск, квалифициран по чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 18.03.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – застроено дворно място в [населено място], област Л., с площ 569 кв.м., съставляващ У. *****-** в кв.* по плана на селото, а по действаща кадастрална карта – имот с идентификатор *****.***.** и построената в него двуетажна масивна сграда със застроена площ 90 кв.м., идентификатор *****.***.** *., за цена 30 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение са разрешени неправилно материалноправните въпроси за критериите, от които се ръководи съдът при определяне на пазарната цена на недвижими имоти; за допустимостта съдът да се намесва в свободата на договаряне между страните при определяне на такава цена; и за критериите, по които назначен ликвидатор на търговско дружество трябва да определи цената на осребряваното дружествено имущество. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, че по тях има противоречива практика, както и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на решение на ВКС, ІV г.о., № 361/ 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1077/ 2010 г. Излага и доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите му за наличие на предпоставките по чл.40 ЗЗД, които според касатора не са налице.
Ответната страна – СД „Н. – К., С.” (в ликвидация) – оспорва жалбата и моли да не бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като дадените от въззивния съд правни разрешение съответстват на установената практика.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Предявеният иск е за обявяване на окончателен на предварителен договор, сключен от ликвидатор на прекратено събирателно дружество. Дружеството – ответник е продавач по предварителния договор, а един от ликвидаторите му (при съвместна представителна власт) е отказал да извърши продажбата, тъй като цената е уговорена от другия ликвидатор (за обещателя по предварителния договор) и ищецът (като купувач по този договор) във вреда на представляваното дружество. Въззивният съд е възприел доводите на ответника, като е кредитирал назначената по делото експертиза за действителната стойност на имота, която е повече от два пъти над уговорената продажна цена. Освен това е обсъдил обстоятелството, че с оглед професионалната си дейност, ищецът е имал достъп до специализирана информация за стойността на недвижимите имоти и е съзнавал, че тази цена уврежда продавача. Посочил е, че дори и при сегашните условия (които според самия ищец са на „свиващ се” пазар в сравнение с момента на сключване на предварителния договор), има реално предложение за закупуване на имота по цена, съгласно прието по делото експертно заключение. Като е извел от тези обстоятелства, че ищецът е знаел за увреждането и че не е необходимо да е действал при пряк умисъл, съдът е приел наличие на предпоставките по чл.40 ЗЗД и е отхвърлил иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като той не е породил действие за дружеството.
При тези мотиви на въззивната инстанция единствено първият от поставените от касатора въпроси обуславя решението. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито по него има противоречива практика, а няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът не е посочил в изложението на основанията си за допускане на касационно обжалване, нито е представил, практика, на която обжалваното решение да противоречи по въпроса за критериите, от които се ръководи съдът при определяне на пазарната цена на недвижими имоти. Негова е тежестта да представи влезли в сила решения, обосноваващи наличие на противоречива практика (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 1/ 2009 г.). Не съставлява такава практика решение на ВКС, ІV г.о., № 361/ 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1077/ 2010 г., тъй като в него поставеният въпрос не е разглеждан. Напротив обжалваното решение съответства на отговора, даден в цитирания акт съгласно чл.291 ГПК, според който представляваният следва да установи намерението за увреждане у представителя и третото лице, като преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице. В случая съдът е изложил съображения в тази насока, а що се касае до това, дали наистина намерение за увреждане е налице, този въпрос е фактически и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. При преценката има ли основание за допускане на обжалване, касационната инстанция проверява единствено правните разрешения, но не и фактическите констатации на въззивния съд.
Също така недопустимо е в производството по чл.288 ГПК да се разглеждат доводите за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция. Щом от тях не е изведен релевантен за допускане на обжалването процесуалноправен въпрос, тези доводи имат значение само за правилността на обжалваното решение, но не и за наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.
Останалите два въпроса, формулирани от касатора като основание за допускане на касационно обжалване, не обуславят въззивното решение. В него не се съдържа констатация, че съдът е този, който определя цената, по която страните да сключат окончателен договор, поради което въпросът за допустимостта на такава намеса в свободата на договаряне между равнопоставени субекти е без значение за крайния резултат от спора. Същото важи и за въпросът за критериите, по които назначен ликвидатор на търговско дружество трябва да определи цената на осребряваното дружествено имущество. Съдът не е приел, че има предварително установени критерии за ценообразуване, които ликвидаторът не е спазил, така че въпросът за евентуалното им наличие и съдържание е без значение за резултата, до който е достигнал.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 251 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 91/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: