3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
гр. София, 12.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3736 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Г. против решение № 272/14.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 6035/2012 г. от І-ви брачен състав на Софийски градски съд.
Ответнкът по касационната жалба я оспорва, както и оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК /отм./. съдът е приел, че предявения иск е основателен и е потвърдил решението на районен съд, с което същия е бил уважен. За да достигне до този извод относно основателността на предявения иск, съдът е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен в слязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 3829/2004 г. на Софийски районен съд. Ищцата е била член-кооператор в Ж., като е придобила членственото правоотношение преди сключването на брака, а снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден на нейно име, е настъпило по време на брака между страните по делото. В тази насока, съдът е приел, че макар членственото правоотношението да е настъпило преди сключването на граждански брак, то придобиването на собствеността е настъпило по време на брака и придобитото жилище е в режим на СИО. Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени доказателства и съдебни експертизи, съдът е приел, че стойността на процесния апартамент е придобита изцяло с лични средства на ищцата, макар това да е станало /за част от сумите/ по време на брака с ответника. Съдът е приел, че незначителна част от сумата /2 642 неденоминирани лева/ от общата стойност на жилището /197 245 неденоминирани лева/ е заплатена по време на брака между страните, като на това основание е приел, че вложеното по време на брака между страните е незначително, по смисъла на закона – чл.21, ал.2 СК /отм./. Съдът е приел, че стойността на процесните имоти е била покрита със собствени на ищцата средства, в т.ч. и заемни средства от нея от Д. преди сключването на брака и с ответника, по време на предходен неин граждански брак, прекратен през 1990 година.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешавани от съдилищата – касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочените правни въпроси, които според касатора са разрешени при горните основания, са свързани с момента на придобиването на правото на собственост на недвижим имот от член-кооператор в Ж., придобил членството преди сключването на брака, но снабден с нотариален акт по време на брака. Касаторът твърди, че в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №5/1972 г., въззивният съд е приел, че жилището не е придобито в режим на СИО. Съдът е приел, че придобитото имущество е по време на брака и в тази насока е в режим на СИО, като този негов извод напълно съответствува на задължителната съдебна практика по този правен въпрос, в т.ч. и цитираното от касатора ППВС №5/1972 г. Именно този негов извод е довел до извод за допустимост на предявения иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./ и го е разгледал по същество. Липсата на противоречие на възприетото от съда по правния въпрос относно момента на придобиването на право на собственост върху недвижим имот от член-кооператор по време на граждански брак, води до неоснователност и на довода за наличието на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се противоречие по същия правен въпрос и с решение № 223/16.03.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 522/2009 г. на І-во г.о. Цитираното решение касае придобиването на право на собственост, но с оглед прехвърляне на членствени правоотношения в Ж., каквато хипотеза не е разглеждана от въззивния съд и по нея липсва произнасяне, оттам и сочено от касатора противоречие в нейното разрешаване. Представеното решение на Окръжен съд – Пловдив не е окончателно, липсват данни същото да е влязло в законна сила, поради което и не следва да се приеме, че с него е разрешен със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, за да се приеме противоречивото разрешаване от съдилищата на правен въпрос, като основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и направените по делото в това производство съдебни разноски, в размер на 1 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0883066/2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272/14.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 6035/2012 г. от І-ви брачен състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. А. Г. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. М., да заплати на К. В. Г. съдебен адрес [населено място], [улица], ап.4, ет.1 адв. С. сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.