3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 12.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3673 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. против решение № 295/20.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 680/2012 г. от първи въззивен състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], оспорва жалбата с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил решението на районен съд, с което са отхвърлени същите.
Ищците са изложили твърдения в исковата молба, за претърпени от тях неимуществени вреди, резултат от смъртта на техния общ наследодател – С. И. Д., починала на 01.09.2008 г. Съдът е приел, че смъртта на С. Д. е настъпила в резултат на „внезапна сърдечна смърт, миокарден инфаркт”, на местоработата й, в кабината на крана, по време на изпълняваната от нея работа като „кранист” в ответното дружество. Претенцията на ищците се основава на твърденията, че причината за смъртта на наследодателя е бездействието на работодателя за трудоустрояването на майка им, поради което те считат, че ако беше извършено трудоустрояването предвид предписанията на Службата по трудова медицина, смъртта би могла да се избегне.
Съдът е приел, че не е налице дадено предписание от здравните органи на подходяща работа или на същата работа, но при облекчени условия, което предписание да не е изпълнено от работодателя, във връзка със заболяванията на наследодателката на ищците по делото. Липсата на неизпълнение на подобно предписание, както и липсата на противоправно деяние от органите на управление на дружеството – работодател, е довело съда до липса на извод за наличие на непозволено увреждане от страна на работодателя, за ангажиране на неговата безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаван от съдилищата. Сочения правен въпрос е относно липсата на причинна връзка между смъртта на работник, настъпила при изпълнението на задължения по трудов договор и условията на труд, въпреки наличието на решение на ТЕЛК, с което е прието, че смъртта не е настъпила във връзка с работните условия и злополуката не е трудова. Във връзка с твърденията за наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване се сочи като задължителна съдебна практика решение № 3217 от 12.04.2005 г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 10408/2004 г. Съдебните решения на ВАС не са задължителна съдебна практика, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвижда като касационно основание съдебната практика на ВКС, като практиката на административните съдилища, в т.ч. и на ВАС не следва да се цени като съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.2 ГПК, така и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. Във връзка със сочено противоречиво разрешаване от съдилищата по поставения материалноправен въпрос се представят решения на Районен съд – Силистра и Районен съд – Радомир, без да има данни представените решения да се влезли в сила. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правния въпрос следва да е разрешен от съдилищата по сочената съдебна практика със сила на пресадено нещо, т.е. съдебните решения да са влезли в законна сила. Липсата на данни за последното, води и до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл за и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски за това производство, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, по представения договор за правна защита и съдействие №[ЕИК]/11.04.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295/20.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 680/2012 г. от първи въззивен състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА И. И. Д. от [населено място], [улица], вх, ет. да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], вх., ап. сумата 1300 /хиляда и триста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.