ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 754
София, 12. юни 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1611 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1834/2012, с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 26.07.2012 г. по гр.д. № 16/2012, като са уважени частично предявените искове за обезщетение за неимущестени вреди от поддържането на неоснователно обвинение след изтичането на давността, изключваща наказателната отговорност по чл. 2 ЗОДОВ със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., , която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси за отговорността на държавата когато наказателното преследване е образувано преди изтичането на давността и лицето не е оправдано нито наказателното преследване е прекратено поради това, че деянието не е извършено или извършеното деяние не е престъпление, както и за значението на поведението на извършилия по-леко престъпление пострадал, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. К. К., представляван от адв. А. Г. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като претендираното обезщетение е за вредите от продължаването на наказателното преследване след изтичането на давността, изключваща наказателната отговорност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302 НК. Внесените обвинителни актове неколкократно са връщани за доразследване, докато с присъда на ВАпС ищецът е оправдан по обвинението по чл. 302 НК, като е признат за виновен в извършването на по-леко престъпление по чл. 283 НК. Тази присъда е отменена с решение на Върховния касационен съд от 13.06.2008 г., като производството е прекратено поради изтичането на абсолютната давност за престъплението по чл. 283 НК. Обезщетението е определено за неимущестените вреди от поддържането на неоснователно обвинение след изтичането на давността.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото. Въззивният съд е съобразил установената в т. 8 ТР № 3/22.04.2005 пот.д. № 3/2004, ОСГК, ВКС съдебна практика, че държавата не отговаря за вреди от неоснователно обвинение поддържано до изтичането на давността, изключваща наказателната отговорност, ако наказателното производство не е продължило по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК нито прокурорът е внесъл предложение за оправдателна присъда и лицето не е признато за невинно с влязла в сила присъда. Това обаче не изключва отговорността на държавата за вреди от поддържането на неоснователно обвинение след изтичането на давността, изключваща наказателната отговорност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1834/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.