ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 750
София, 12 юни 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1781 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 03.07.2012 г. по гр.д. № 17466/2011 в частта, в което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 09.06.2011 г. по гр.д. № 27966/2011, с което са уважени предявените искове за обезщетение за неползван редовен платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от юрк. З. М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. Д. К., представлявана от адв. П. П. от САК я оспорва, като счита, че в касационната жалба не е посочено, които са правните въпроси, обуславящи въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Касациионната жалба съдържа оплаквания за наличието на нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281 ГПК. В нея е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но не е посочено кои са тези правни въпроси.
Съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 ВКС, ОСГТК по гр.д. № 1/2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на Софийския градски съд от 03.07.2012 г. по гр.д. № 17466/2011 в обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.