О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 760 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. В. К. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 197 от 27.04.2012 год., по т.д.№ 102/2012 год., с което след отмяна на решение № 115 от 13.12.2011 год., по гр.д.№ 130/2011 год. на Смолянския окръжен съд е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.Мадан иск по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на акционерите на ответното ТД, проведено на 15.06.2011 год., като в тежест на същия е възложена и отговорността за деловодните разноски на ответника, възлизащи общо в размер на 1015 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за нищожност на обжалваното решение, по съображения за липса на изложени от въззивния съд мотиви, които да обосновават постановения краен правен резултат, както и че в съдържанието на същите са обсъждани две решения на ОС на ответното ТД –от 24.06.2008 год. и от 15.04.2011 год., първото от които не е предмет на делото.
Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност, който порок, като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, е аргументиран с необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на всички селективни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т 1 на ТР № 1 /19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са : 1. „ Следва ли правото на акционера на сведение да се счита за нарушено само при кумулативното наличие на предпоставките на чл.224, ал.1ТЗ и чл.224 ал.3 ТЗ, или е достатъчно да е нарушена която и да е от тези две самостоятелни разпоредби – било с непредставяне на материалите от дневния ред в определения в закона срок, било с непредоставянето им на съответния акционер при поискване?” ; 2.”Процесуално допустимо ли е искането за отмяна решението на ОС на акционерите поради нарушаване на чл.224, ал.1 ТЗ, когато ищецът- акционер не е поискал лично предоставяне на материалите от дневния ред?”; 3.Съществува ли процесуална пречка акционерът да се запознава с материали поискани и предоставени на друг акционер, когато същите не са били изготвени до датата на обявяване или изпращане на поканите да свикване на ОС?” 4.”Изготвянето на писмен отчет за дейността на дружеството, явява ли се част от материалите от дневния ред по см. на чл.224, ал.1 ТЗ?”;5.”Нарушаване задължението по чл.237, ал.3 ТЗ от лицата, предложени за членове на СД е ли основание за отмяна на решението на ОС на акционерите, на което същите са избрани?”и 6.”Какви са правомощията на решаващия съд при преценка законосъобразността на взетите решения от ОС на акционерите при предявен конститутивен иск по чл.74 ТЗ?”.
Като израз на визираното противоречие в съдебната практика са посочени: решение № 567/07.10.2004 год., по гр.д.№ 13/2004 год. на І т.о. на ВКС; решение № 1069/29.06.1999 год., по гр.д.№ 127/99 год. на V-то г.о. на ВКС; решение № 1541/8.12.2009 год., по гр.д.№ 1850/2009 год. на САпС; решение от 11.07.2003 год., по в.гр.д.№ 111/2003 год. на ВтАС; решение № 78/07.04.2006 год., по в.гр.д.№ 54/2006 год. на ВтАПС; решение № 311/ 19.05. 2003 год., по в.гр.д.№ 169/2003 год. на П.; решение № Т-145 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 808/2009 год. на САпС; решение от 19.06. 2003 год., по в. гр.д.№ 306/2003 год.; решение № 1447/11.11.2003 год., по гр.д.№ 2566/2002 год. на ВКС,ТК; решение № 357/2006 год., по в. гр. д.№ 511/2006 год. на ВтАС; решение № 291/2007 год., по в.гр.д.№ 448/ 2007 год. на ВтАС и решение № 377/2009 год., по гр.д.№ 59/2009 год. на САпС., решение № 270/2005 год., по т.д.№ 277/2004 год. на І т.о., решение № 4/95 год., по ф.д.№ 193/94 год. на V г.о., решение № 625/ 98 год., по гр.д.№ 345/97 год. на 5-членен състав на ВКС; решение № 748/ 56 год., по гр.д.№ 4123/56 год. на ІІ г.о. на ВС и решение № 752/ 18. 11.88 год., по гр.д.№ 637/88 год. на ІІІ г.о..
Твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, според жалбоподателя, е обективирано в решение на ВКС № 66 от 19.05.2010 год., по т.д.№ 832/2009 год. на ВКС,ТК и решение № 107 от 13.10.2010 год., по т.д.№ 1123/2009 год. на І-во т.о. на ВКС.
По отношение на третия от поставените правни въпроси се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения, че „че не е достатъчно развит в съдебната практика в този му аспект”.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че в случая не са осъществени твърдяните в исковата молба нарушения на закона. Изложени са съображения, че правото на сведение по см. на чл.224, ал.1 ТЗ не следва да се абсолютизира и да се разглежда само за себе си, без оглед за целта, с която същото е предоставено на отделния акционер, поради което при изричното признание на ищеца, че не се е възползвал нито лично, нито чрез пълномощник от предоставеното му от законодателя право да бъде информиран за съдържанието на бъдещите решения на ОС на акционерите и тяхната обосновка, то той няма правен интерес да релевира като основание за отмяна чрез конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ „по принцип” неосигуряване на правото на сведение от страна на ответното АД на друг акционер.
По съображения, че както в ТЗ, така и в Устава на ответното АД не е въведено изискване за писмена форма на отчета за дейността на СД през отчетния период, решаващият съд е счел за недоказано и твърдението в исковата молба, че липсата на такъв отчет на СД, изготвен в писмен вид и непредоставянето му на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 ТЗ е основание за отмяна на взетите от върховния орган на дружеството решения.
Позовавайки се на безспорния по делото факт за преизбор на предходния персонален състав на СД на ответното АД, Пловдивският апелативен съд е преценил като неоснователно и въведеното с иска по чл.74, ал.1 ТЗ нарушение на чл.224, ал.2 ТЗ – липса на изготвена в писмен вид информация за членовете на СД – имена, постоянен адрес и професионална квалификация, като е изградил правен извод, че в процесния случай правото на информираност на К., като акционер, относно качествата на кандидатите за членове на СД не е нарушено, тъй като тези данни са били добре известни нему и на всички останали акционери. Или липсата на каквато и да е промяна в персоналния състав на новопредлагания СД спрямо предходния , според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва необходимостта от изготвяне и предоставяне на данните посочени в чл.224, ал.2 ТЗ за всеки от предложените кандидати.
За допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното Пловдивският апелативен съд е счел и обстоятелството, че в хода на работа на процесното ОС на ответното АД са били спонтанно предлагани и други кандидати, по отношение на които е било практически невъзможно да бъдат предварително предоставени писмени данни по чл.224, ал.2 ТЗ.
Следователно преценката на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволява да се приеме, че релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК са само първи, четвърти и шести от поставените от касатора въпроси на материалното право.
Останалите, макар и важни правни въпроси, като неотносими към изхода на делото не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъдат обсъждани.
По отношение на въпросите, обосноваващи приложното поле на касационния контрол не са осъществени поддържаните селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че така, както са формулирани горепосочените материалноправни въпроси, не са били предмет на изрично разрешение в нито един цитираните от касатора съдебни актове, които съгласно постановките в т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна за съдилищата в страната съдебна практика, то дори и да се приеме, че като относими към приложението на чл.224, ал.1 ТЗ те могат да бъдат предмет на изискуемата се от т.1 на чл.280, ал.1 ГПК съпоставка, визираното противоречие отсъства.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд не е отрекъл нито императивния характер на нормата на чл.224, ал.1 ТЗ, нито, че за АД не съществува задължение да постави на разположение на акционерите писмените материали свързани с дневния ред на процесното О. събрание и то най- късно до датата на обнародването или изпращането на покана за неговото свикване, а анализирайки доказателствения материал по делото, вкл. изричното признание на ищеца,че не е търсил нито лично, нито чрез надлежно упълномощен представител тези материали от дневния ред за същото – проведеното на 15.06.2011 год., които са били налице е изградил правен извод за недоказаност на въведеното с исковата молба нарушение – възпрепятстване субективното право на същия на сведение, гарантирано от императива на чл.224, ал.1 ТЗ.
Следователно различният правен резултат в обжалвания съдебен акт спрямо постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 107 от 13.10.2010 год., по т.д.№ 1123/2009 год. на І т.о. на ВКС и решение № 66 от 19.05.2010 год., по т.д.№ 832/2009 год. на І т.о. на ВКС , според които правото на сведение по чл.224 ТЗ съдържа два компонента – от една страна задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред и от друга задължението на дружеството да предостави тези изготвени материали на акционерите при поискване, тъй като правото на информация логически предпоставя изготвянето и наличието на такава информация/ писмени материали/, в случая не е обусловен от различно дадено от съдилищата тълкуване на конкретната правна норма, а от различните факти и обстоятелства твърдяни от страните по спора и различния доказателствен материал, поради което селективното основание по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо.
При наличие на задължителна съдебна практика по приложението на сочената законова разпоредба селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторът едновременно се позовава, е въобще неприложимо.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че възприетото в относимите към така поставения първи материалноправен въпрос – решение № 1069/ 29. 06.1999 год., по гр. д. № 127/99 год. на V-то г.о. на ВКС и в решение от 11.07.2003 год., по гр.д.№ 111/2003 год. на ВтАС разрешение, според което императивният характер на разпоредбата на чл.224, ал.1 ТЗ налага стриктното и спазване и затова предвидената в закона възможност за информираност на акционера във вр. с предстоящото ОС на АД е обвързана със срок, в който писмените материали свързани с дневния ред на същото трябва задължително да се поставят предварително на разположение на акционерите, не е в противоречие с даденото от Пловдивския апелативен съд тълкуване на закона предвид изложеното по- горе за правните и фактически съображения обусловили крайния правен резултат в обжалвания съдебен акт – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до обосноваността на приетата от решаващия съд за установена фактическа обстановка по делото и процесуалната законосъобразност на постановения въззивен съдебен акт, то същата е относима към основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Единствено за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че извън изрично посочените от законодателя случаи, в които процесният не попада, ищецът не би могъл да се позовава и да търси защита на нарушено чуждо право/ на друг акционер/ на сведение, гарантирано с нормата на чл.224, ал.1 ТЗ, както е приел и Пловдивският апелативен съд.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на следващия поставен от жалбоподателя въпрос на материалното право.
Обстоятелството, че в цитираното в тази вр. решение № 1362/2009 год., по гр. д. № 1504/ 2009 год. на Софийски апелативен съд е споменат единствено факта на изготвен в писмен вид отчет на СД за дейността на дружеството през съответната отчетна година, без категорично да е изразено становище дали писмената форма е задължителна за документа, изключва възприетото от Пловдивския апелативен съд разбиране, че законодателят не е въвел изискване за форма по отношение на същия да обуславя наличие на противоречие в практиката на съдилищата.
Доколкото критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на същия този въпрос не се поддържа, то не следва последния да бъде обсъждан, независимо от липсата на категорично застъпено в съдебната практика становище по него и произтичаща от чл.247 ТЗ, във вр. с чл.245 ТЗ известна неяснота относно вида, в който годишният доклад за дейността на АД следва да бъде изготвен, предвид изискването за представянето му на избраните от ОС регистрирани одитори – индиция, че документът е формален.
Недоказано е основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на последния формулиран правен въпрос, приет от настоящия съдебен състав за обуславящ приложното поле на касационния контрол.
Съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато възприетото разрешение на релевантен за изхода на делото въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното въззивно решение е в противоречие с изразеното становище по същия този въпрос, свързан с приложението на конкретната правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК/ отм./. Изразеното от Пловдивския апелативен съд в обжалвания съдебен акт разбиране, че правото на сведение по чл.224 ТЗ не е нарушено поради неизготвяне на материали по чл.224, ал.2 ТЗ, тъй като в хипотезата на избор на персонален състав на СД на ответното АД, който изцяло съвпада с предходния това задължение за търговското дружество не е налице, по съображения, че минимумът необходима за всеки кандидат информация, която законът въвежда, е добре известна на акционерите, за да мотивира крайното им решение е в пълно съгласие с установената съдебна практика, израз на която е и цитираното в касационната жалба решение № 1362/06.11.2009 год., по гр.д.№ 1504/ 2009 год.- на САпС. Същата е в смисъл, че правото на сведение не следва да се абсолютизира и да се разглежда само за себе си, без да се държи сметка за целта с която същото е предоставено, поради което изготвянето и предоставянето на писмена информация за лицата предложени за членове на съответния управителен орган на АД е задължение на дружеството само в случай на избор на нови такива, неучаствали в него до момента.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено по отношение на този въпрос, то освен, че аргументацията му не съответства на приетото в т.4 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС за вложеното от законодателя съдържание в същото, самото наличие на съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, вкл. по причина, за да бъде осъвременена изключва приложимостта му.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради вероятна нищожност на обжалвания въззивен съдебен акт. Соченият от касатора порок е аргументиран с липса на изложени от въззивния съд мотиви, което освен, че е невярно, тъй като в съобразителната част на обжалваното решение се съдържат подробни съждения въз основа на които е постановен крайния резултат по делото,
то той би могло да обоснове твърдяната нищожност единствено в хипотеза на абсолютно неразбрана воля на съда, какъвто несъмнено не е разглежданият случай. Извън тази хипотеза дори и евентуално основателно оплакването за липса на мотиви е основание за касиране на съдебния акт, поради процесуална незаконосъобразност, но не и за прогласяване на нищожността му, което е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол и на соченото основание- арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и представения договор за правна защита и съдействие от 23.07.2012 год. с [фирма] следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 600 лв., от които 100 лв. ДДС.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 197 от 27.04.2012 год., по т.д.№ 102/ 2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Н. В. К. от [населено място] да заплати на „М. З.” АД, [населено място] сумата 600 лв./ шестстотин лева/, направени от последния деловодни разноски с ДДС за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: