О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 566 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 52 от 26.03.2012 год., по в.гр.д.№ 78/2012 год., с което е потвърдено решение № 279 от 09.12.2011 год., по гр.д.№ 402/2011 год. на Шуменския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ТД на НАП – В. установителен иск по чл.267, ал.1, т.4 ДОПК – за признаване на установено, че не следва за публични задължения, различни над установените в ДРА № 746 от 06.08.2004 год. в размер на 170 358.81 лв. да се насочва принудително изпълнение по изп.д.№ 162/2006 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП- офис Шумен върху собствените на ищеца недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на постановения съдебен акт.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното жалбоподателят възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че след обявяване относителната недействителност на процесната сделка по отношение на Държавата, то имотите, предмет на същата следва да се считат на длъжника и за върнати в патримониума му, поради което е допустимо принудителното изпълнение да бъде насочено върху последните.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че ”при решаване на правния спор съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата”. Като израз на визираното несъответствие жалбоподателят е цитирал решение № 613 от 20.10.2006 год., по гр.д.№ 215/2006 год. на І т.о. на ВКС и решение № 631/18.10.2006 год., по т.д.№ 224/2006 год. на І т.о.. Становището му е, че независимо, че тези съдебни актове са постановени по искове по чл.135 ЗЗД, то доколкото в същите са засегнати общи принципни постановки правно важими към отменителните искове, с оглед връщане или не на имуществото, предмет на спора в патримониума на длъжника, какъвто е и искът по чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК, то същите следва да бъдат приети за относими по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа също и селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, излагайки съображения, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос: „Може ли да бъде осъществено принудително изпълнение от публичен изпълнител за публично основание и установено с него публично задължение без същото да е присъединено към първоначалното изп.д. по съответния ред – в случая по реда на чл.217 ДОПК?” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Соченото селективно основание е въведено и по отношение на определените за значими въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция са: 1.”Съществува ли законова възможност Държавата, действаща чрез НАП, да се удовлетвори от публичната продажба на недвижимите имоти, предмет на сделките обявени по реда на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, респ. чл.180, ал.1, т.3 Д./ отм./ за относително недействителни спрямо нея, освен за публичните задължения по конкретен ДРА, послужил като основание за обявяване на отностилената недействителност, така и за други публични задължения над този размер, дължими въз основа на други актове?” и 2. „Изключени ли са от кръга на защитата със специалния отменителен иск по чл.216, ал.1 ДОПК за държавата другите публични основания, установяващи публични задължения в други производства?”
Ответната по касационната жалба страна не е заявила отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по установителния иск с правно основание чл. 267, ал.2,т.4 ДОПК Варненският апелативен съд, е приел, че доколкото след обявяване относителната недействителност на процесните сделки, имотите, предмет на същите се считат спрямо Държавата за собственост на длъжника, то съобразено законовото правило на чл. 213, ал.1 ДОПК, според което принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, изключва наличието на законова възможност да бъде отречено по отношение на това имущество насочването на принудителното изпълнение по изп.д.№ 162/2006 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП- офис Шумен за всички публични задължения на длъжника, дължими въз основа и на други актове, а не само по ДРА № 746/ 08. 2004 год., послужил като основание за успешно провеждане на иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, респ.180, ал.1, т.3 Д./ отм./с постановяване на влязлото в сила решение на Ш. по гр.д.№ 770/2008 год..
При обосноваване на горния правен извод решаващият съд се е позовал на липсата на въведено с нормата на чл.216 ДОПК ограничение като относно размера на вземането, така и в периода на установените публични задължения, за които относителната недействителност е била призната.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че постановите от касатора въпроси на материалното право са релевантни за изхода на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което наличието на общото изискване за допускане на касационното обжалване е доказано.
По отношение на същите е неоснователно позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните в тази вр. решения на отделни състави на ВКС са казуална практика на касационната инстанция, която няма задължителен характер, поради което и съгласно задължителните за съдилищата в страната постановки в т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не могат да обосноват визираното противоречие с практиката на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че със сочените решения : № 631 от 18.10.2006 год., по т.д.№ 224/2006 год. на І т.о. и № 615 от 20.10.2006 год. на І т.о. освен, че отделните състави на ВКС,ТК са се произнесли по искови претенции, основани на чл.135 ЗЗД, каквато не е разгледаната от Варненския апелативен съд, изрично са приели, че при успешното провеждане на отменителния П. иск кредиторът по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето на сделката, от която кредиторовото вземане произтича, лице. Затова и за последното с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяване на чужд паричен дълг.
Становището на Варненския апелативен съд, изразено в обжалвания съдебен акт, свързано с произтичащите от обявяването на процесните сделки за относително недействителни по реда на чл.216, ал.2, т.4 ДОПК, макар и в известна степен непрецизно е в същия смисъл- че само спрямо Държавата имотите, предмет на тези сделки се считат на длъжника и затова могат да послужат за удовлетворяване на публичните му задължения.
Що се касае до селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то е аргументирано единствено със законовия си текст, което според задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС изключва да е налице задължение за касационната инстанция да го обсъжда.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото в касационната инстанция, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски- арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 52 от 26.03.2012 год., по в.гр.д.№ 78/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: