4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1322 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. М. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Г., против въззивното решение № 907 от 4 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1293 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 118 от 20 март 2012 г., постановено по гр.д. № 1192 по описа на районния съд в гр. Карлово за 2011 г. за отхвърляне на предявените от К. против Д. за д., л. от р. г. „Д. Б.” [населено място], искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 221, ал. 2 КТ, и в полза на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, защото съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност: фактическата обстановка е най-правилно изложена в показанията на св. М., съдът не е обсъждал единственият писмен документ за освобождаване на касатора от нощно дежурство, в който няма мотиви за освобождаването му, а отправените към директорката думи са в защита срещу тенденциозното отношение на директорката, за което свидетелстват и две отменени нейни заповеди за дисциплинарни наказания на касатора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; пред съда са поставени редица въпроси от съществен материален и процесуален характер, а именно: следва ли съдът да установи по безспорен начин налице ли е виновно нарушение на трудовите задължения, има ли явна констатация за явяване на работа в нетрезво състояние, има ли неизпълнение на трудовите задължения по време на дежурството; въззивният съд се е произнесъл по редица процесуални въпроси във връзка с приложението на чл. 235 ГПК, решени в противоречие с постоянната практика на ВКС (сочат се две решения на ВКС); решението противоречи на съдебната практика в частта относно задължението на съда по чл. 235 ГПК при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото – гласни и писмени.
Ответникът Д. за д., л. от р. г. „Д. Б.” [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. С., в отговор на касационната жалба иска недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не е установено нарушението по т. 1 от заповедта за дисциплинарно уволнение; налице са две групи гласни доказателствени средства, които са противоречиви, като логически последователни, вътрешно непротиворечиви и достоверни са на свидетелите на работодателя; от последните се установява, че ищецът е бил в нетрезво състояние през работно време в нощно дежурство и е отправил обидни, неуважителни думи и изрази към директора на дома; установено е виновно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 2 КТ; процедурата по чл. 193 КТ е спазена; тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно уволнение е и грубото и арогантно поведение на ищеца спрямо директорката на дома, което също е тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
След като прецени доводите на касатора, касационния съд приема, че не следва да допусне въззивното решение до касационно обжалване по нито едно от сочените от касатора основания.
На първо място касаторът сочи, че съдът е разрешил няколко въпроса, свързани с установяването на виновното нарушение на трудовите задължения, как е констатирано нарушението и има ли неизпълнение на трудови задължения по време на дежурството. Всъщност касаторът поставя за разрешаване по този начин спора по делото, а не поставя правен въпрос по смисъла на т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. , ОСГТК. Не е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване – във връзка с твърденията на касатора да е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Липсата на поставен правен въпрос препятства допускането на касационното обжалване по тази група твърдения на касатора.
На второ място се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по редица процесуални въпроси във връзка с приложението на чл. 235 ГПК, решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. Кои са тези въпроси касаторът не е заявил. Ето защо, както е прието и в цитираното ТР, липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване предвид заплахата при посочване от страна на съда на относимия правен въпрос, съдът да наруши императивното правило на чл. 6 ГПК, определящо единствено страната по спора като онзи субект, който може да постави пределите на исканата от съда дължима защита и съдействие. Липсата на правен въпрос прави невъзможна съпоставката на даденото от въззивния съд разрешение с това в представената съдебна практика.
На последно място се твърди, че решението противоречи на съдебната практика в частта относно задължението на съда по чл. 235 ГПК при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото – гласни и писмени. По този правен проблем не е налице основание за допускане на касационното обжалване, тъй като той не държи сметка за конкретните съдебни мотиви. В процесния случай съдът е кредитирал една група свидетелски показания и не е дал вяра на един от свидетелите, като изрично е обяснил защо приема така. Според книгата за обмен на информация на дежурните в дома, на 7 април 2011 г. в 22,30 ч. ищецът е освободен от нощно дежурство в присъствието на свидетелите С. И. и Д. М., като нощното дежурство е поето от директора на дома. Положени са подписи на двамата свидетели. Макар съдът действително да не е изложил съображения по записа в книгата, то съдът е приел за категорично установено от останалите доказателства осъществяването на посоченото в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение. Дори и съдът да беше изложил съображения по записа в книгата, липсата на каквото и да е отразяване в нея за причината, поради която дежурството е поето от директора на дома, отново би направила задължителна преценката на събраните гласни доказателства.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 907 от 4 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1293 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: